вторник, 17 юни 2008 г.

Забраненото

Забраненото ми минало се превърна в желано бъдеще. Или просто горещата чаша с горчиво кафе ми се услади повече, отколкото с млечната добавка, наречена сметана. Забраних си да сънувам дори, забраних си цигарата сутрин, забраних на мислите си да се гонят- седнах и зачаках някой да ми сипе захар в душата.

Но не забравих за миналото. С него си бъркам кафето и все гледам в черната му сянка дали ще е същото и в бъдещето. Не съм добра гадателка, нито страстна вярваща. Дори правилата, измислени от мен, не спазвам. Скачам през големите летви и се връщам назад- там, където оргазмът се е сливал с болката и където не е задължително да помниш всичките си добри качества.

Склонна съм да приема, че не съм същата безветреница и одрала кожата си пепелянка. Сменям цвета на косата, на очите, сменям уж синята си кръв и нечия друга къща и... страхливо съм се хванала за перилата на терасата- да не взема да скоча в миналото. Поне не въздишам патетично, отдавна съм изяла райската си ябълка и съм оскубала перата на птичето, което украси рамото ми. Ама това беше след това, а сега е съвсем слънчево… Дори не ми прави вече удоволствие да броя луничките си.

Не вярвам в преражданията, но някой ден все ще се доверя на шарлатаните по пътя ми. Ще дам парите си за миналото. Като вълшебница ще крещя пак от радост, ще заклинам болката, ще хапя отровно и после като в приказките- вълшебната целувка! А на всеки ъгъл ще се хили знакът “Stop”. Металното му тяло се огъва порочно лесно. Трудно е после, когато възвръщам предишната му стройна форма- нали така ни учат!

Напоследък спирачките отказват и мислите ми пак се ширят из цветните снимки. Уморих се и кафето ми изстина в крехкия порцелан. Сега ще кръстосам крака под масата, усмихната с щръкнало кутре ще отпия бавно, докато чернилката от дъното не вгорчи деня ми. Спирачките ще “проработят” и stoop… Парите съм ги посъбрала, само се чудя коя от всички врачки да спонсорирам, за да пусна “отровата” в бъдещето?!

Или по-просто: Veni Vidi Vici!

3 коментара: