четвъртък, 1 декември 2011 г.
Навреме
преди някой да я е откраднал.
От сърцето ти.
Или преди да си решил да я затвориш
в буркан за сладко - миналогодишно.
Преди да млъкнеш, неизрекъл
рецептата за щастие.
Преди да си забравил за летния кичур
по гальовните ти пръсти.
Преди да върнеш часовниците
на петлите - влюбените.
Докато не си проспал половинката неделя
и не объркаш петъка със вторник.
Докато не си ме насънувал
в нощите, в които се обичахме.
Докато... не се спънеш в нечия походка
и тя да влезе в крачка с твоята.
Преди навън да се е стъмнило от мъка
и дъждът сълзливо да надраска прозорците.
Със зима.
сряда, 9 ноември 2011 г.
Сбъдване
Да ме омагьосаш на приласкана сълза в очите на дъжда - щастливия, и да капя по душата му с цветовете на дъгата.
Да се изливам като звездопад от вълшебства, сбъднали страшните му мисли за признаване.
Огнено да наклада страстта в очите му и нестинарски да танцувам цяла нощ. И в зори да го окова с целувки в желанията ми, докато заспива уморен от усещания.
В понеделник да му подаря преди работа морето, рамкирано в смеха ми. Ще го чакат сърф и една вълна за приключение.
Във вторник да сложа усмивка в джоба му наместо обеден десерт.
В сряда да го унесе дъхът ми с вкус на приказка.
В четвъртък да подгоня с него топката към коша.
В петък да му запазя цяло кино.
В събота да гадаем по очите си мечтите и после да литнем да ги сбъдваме.
В неделя ... ще го оставя сам, нека си почине от обичане. Половин неделя стига. В другата половина ще го рисувам с танци на терасата.
Кога, любов, ще се обричаме?
петък, 21 октомври 2011 г.
Лято
Жегата се протяга като котка над полята и ни пази сянка от есента. Вятърът дреме в краката ни. Щурци хихикат край нас.
Като гальовен следобед се гушиш в пазвата ми. Юнското слънце плажува в пясъчните ни очи. Тревата зелено се е вплела в косата ми и скача палаво към теб, докато се навеждам за целувка. Лилав сок по дрехите ни и петна от морска пяна за доказателство, че сме опитали залеза.
Пръстите ни, оцапани с „искам“ се сплитат в прегръдка.
четвъртък, 20 октомври 2011 г.
Среща
С роса ще пригладя косите си, ще посипя с цветен прашец скулите, ще метна няколко песъчинки на миглите и ще си начервя устните с вишна.
Ще се напарфюмирам с лавандулово лилаво и въздъхнало-влюбена ще се огледам в звездния прозорец. Нетърпелива.
Неволно ще забравя сандалите под леглото и боса ще хукна за среща по никое време.
Пет минути в съня ни.
сряда, 28 септември 2011 г.
Адрес
четвъртък, 15 септември 2011 г.
Целувка
Тогава като сън пълзя към теб, преоблечена като морско момиче. Тогава, надвесена над тъмното ти тяло, те опитвам нежно с поглед, готова за нощен скок в душата ти. Тогава ще направя мислите ми твои и всички пътешествия наши. Тогава ...
Когато "лека нощ" те е целунало.
вторник, 13 септември 2011 г.
Сън
понеделник, 12 септември 2011 г.
Разголване
Събличай страх по страх, докато не остана гола. Изтръгни провисналите им от инат ръкави, скъсай заялите от гняв ципове, откъсни задушаващите яки, сваляй със замах изподраните от лутане панталони, разпори роклите от изсъхнали цветя ...
Сломявай с целувка всяка тревожна съпротива. Гали с вяра ефирните ми надежди. Изтривай с морски пръсти въглените графити на тъгата, скрили очите ми. Остържи с език ръждата по сърцето ми - нека като водопад заструи невинност с кръвна група „щастие”.
Пусни дъха си в мен – да помете мириса от плесенясалата клетка, да обърне наопаки – с червеното навън, летаргичните ми мисли, да стопли премръзналото ми от съмнения „аз”.
Плахо ще се оставя да ме преродиш. Докато на пода паднат покосени всички страхове и не остана срамно гола по въображение. С дъха ти.
неделя, 11 септември 2011 г.
петък, 9 септември 2011 г.
Пътуване
На другия край пристигнах с автобус една привечер. Спонтанно, с раница, синя дреха и сандали. Носех книга. И фотоапарат, който не извадих. Бях изминавала разстоянието толкова много пъти мислено, че всичко, което се бе променило от последното ми идване, ми беше като дежа вю. Още като тръгнах все едно се ... връщах. Там, назад, с моята машина на времето.
Бях сама на седалката, боса. Не успях да чета. И да мисля не успях. Не беше ден за мислене, а за спонтанности. Които на другата сутрин ги гледаш, докато спят усмихнати.
Тогава, докато бях залепила чело на прозореца и ме подрусваше пътят, още не знаех. Усетих го по-късно, малко след като слушах една следобедна песен и плаках.
Но в този същия ден, пристигнала, усетих друго. Нещо, което не разбирах. По-късно, да същото "по-късно", щях да си го обясня. Но сега не беше ден за мислене.
Беше последният спонтанен ден между едно дълго пътуване и една следобедна песен.
сряда, 7 септември 2011 г.
Парфюм
Горски шум.
Дъх на рози.
Нощен полъх на море.
Нотка черешово червило.
вторник, 6 септември 2011 г.
Тайна
понеделник, 5 септември 2011 г.
Сладкарница
Лилавото се мръщи малко - кисела била, ама я изпи и даже още поиска.
Червеното изпи три една след друга и го заболя коремчето, та го поцелувах да му мине.
Жълтото пи бозата със сламка.
Зеленото си подели бозата с оранжевото.
Синьото счупи една чаша, понеже нещо се закачаха с червеното.
Сивото се цупи още, но като гледам тайно ми се усмихва.
Розовото нахално си поиска паста.
Червеното иска да ме целуне...
неделя, 4 септември 2011 г.
A lot like ...
Да усетиш въздуха между пръстите си ... Водата, пясъка и всичко в галактиката.
Да кръщаваш звездите, да асоциираш дърветата, да играеш баскетбол като едно време, да превърнеш най-дребното нещо в слънце, да пишеш вълшебни думи, да четеш желания.
"Добро утро", което те кара да летиш. Високо, високо, много над дъгата.
Да я пресечеш все едно си птица, да се оцветиш в цветовете ѝ и да кацнеш на едно ляво рамо, запечатало целувка.
Да се промъкнеш тихо през нощта в сънищата и да ги режисираш - да скриеш всички кошмари и да ги превърнеш в далечно пътуване, в което бръмчат мотори и самолети...
Да разделиш една вишна на две - колкото думи има в "Обичам те", и после да я дадеш цялата.
Да си палав под погледите на всички, които не знаят какво е да ядат филия с целувки.
love.
събота, 3 септември 2011 г.
Калинка
петък, 2 септември 2011 г.
Безгрижно
сряда, 31 август 2011 г.
Утро
Сутрин в града ... мъглата леко се е дръпнала в ъглите и се разсейва отегчено. Леко хладно е, точно преди да климатиците да запеят монотонно. Метрото бърза ли бърза, натежаващо от тела и кофеинови пари. Чайките крякат недоспали.
Въздухът трепти в розово, в червено. Лилавото наднича изпод колите като лениво коте. Оранжевите облаци диплят полите си, накъдрени с жълто...
След малко ще пеят нервни клаксони по асфалтовото петолиние, навалицата от стъпки ще помете остатъка от неон, глъчката ще заглуши чайките, жегата бавно ще умори деня ...
Не беше сама.
понеделник, 29 август 2011 г.
Жар
неделя, 28 август 2011 г.
Сълза
петък, 26 август 2011 г.
Извор
четвъртък, 25 август 2011 г.
Разсънване
сряда, 24 август 2011 г.
Бележка
вторник, 23 август 2011 г.
Жълто
След минута вратата се отвори, той се огледа и бавно взе плика. После заключи, отиде до масата в стаята и го остави прилежно. Повъртя се нервно и седна.
Отне му пет минути да посегне пак към него. През това време знаеше какво ще види вътре.
През това време видя, че навън вали силен дъжд, че има петно на шортите, чу, че песента, която слушаше, е утихнала, че в банята нещо проскърца, усети, че е изморен и гладен. Пликът беше жълт. Някак пъстър на фона на приглушената стая, стоеше неестествено върху покривката.
Прииска му се да не е тук, в тази стая. Но беше. Много неща не му идваха отвътре, но ги правеше, защото така ... прави.
Взе плика и го обърна, за да го отвори. Отзад в горния ляв ъгъл имаше удивителна. Съвсем, съвсем мъничка. Той я докосна, усещайки поздрава ѝ и пак остави плика.
Стана и отвори прозореца. Много валеше, почти не се виждаше другият край на реката. Хубаво е като вали. Капките го пернаха през протегнатите му ръце, пързулнаха се по перваза и се строполиха изморени по босите му крака. Той ги усети, но не се дръпна, стана му приятно. И хладно.
Харесваше му да гледа реката, макар да го правеше рядко. И корабите му харесваха. И нощните чайки. И звездите. Искаше му се да има повече време да ги гледа. Хубаво се сипят над града. И над морето. И над язовира. Като магия са.
Искаше му се да има време за себе си. Имаше толкова много неща да види, да направи. А откраднатите нощни часове не стигаха.
Но тези неща не се признават. Те са тайна. Може да ги споделиш само с приказно чудовище, което ще кимне и ще довърши изречението ти. От това му ставаше страшно.
Отвори плика с мокри ръце. Просто бързо го разкъса и жълтата хартия болезнено изохка.
Дъждът по ръцете му се шмугна през процепа. Обиколи ръбчетата, разплака мъничката удивителна, облиза лепилото и се опъна като на плаж.
В плика имаше снимки от три юлски дни. Снимани от приказно чудовище.
събота, 20 август 2011 г.
priznanie
четвъртък, 18 август 2011 г.
Отвори очи
Виждаш ли го в дъха ми? Виждаш ли го в очите ми? Виждаш ли го, жигосана с огъня на рамото ти?
Виж ме като вдлъбнатината във възглавницата ти, на която уморено лягаш да сънуваш, като мисълта за утрото – чисто и щастливо, накривило шапка, като изгрев, окъпан в тревата, като песен, танцувана за теб, като приказка, започваща в 12, като перо от чайка – ладия в реката, като тъмна вечер, постлала черга в небето, като далечен фар, мигащ учестено, като зърно на броеница, търкулило се под иконата, като последна глътка вода, която те утолява, като залък с мед, засищащ от сладост, като солта, изсъхнала след последния ти размах в морето, като точката в края на мислите ти, като многоточието, седнало да закусва с трохи до крака ти, като горчивото събуждане на кафето, дрънкащите ключове към рая-ада (те са на една връзка)...
Виж ме скрита под захвърлената ти тениска, изтъркала от сънища обувките ти, като капка дъжд на бузата ти, гъделичкаща носа ти, зашила с целувки устните ти, докосваща мечтите ти, сбъдваща, твоя.
Не се изморявай да те обичам
сряда, 17 август 2011 г.
Квантово
вторник, 16 август 2011 г.
Аржентина
Повей на бяла пола - спомен от сън в Куба, и капки страст по гърдите.
Не сънувам.
понеделник, 15 август 2011 г.
Броеница
Пясъкът драска бръчки по лицата им, морето ги заглажда. Чакат, наконтени с водорасли, да ги взема в джоба си. Блестят слънчево денем в лилаво-бели-сиви-бежови пастелни одежди. Нощем дремят звездно приспани. Утрото ги сварва мокри и настръхнали. Ребрата им са се изострили от хладния бриз. После пак се размечтават, докато хващат тен.
Търкалят се по плажа, подмятани от стъпки и вълните.
Търсят ме. Да подрънкат звънко на гърдите ми като се смея. Като кастанети да свирят на глезена ми, докато танцувам.
Искат да попеят в броеницата ми. Една безкрайна песен за любов. Като молитва.
Ще я чуеш и в писъка на чайката. В корабната сирена. Във фученето на метрото. Във фойерверките за празника. Чувстваш я в гъдела на тревата по ръката ти. Виждаш я на листа, на който рисуваш по обед. В реката, която се изпъва като коте.
Тя е в рошавия ми смях сутрин. Най-влюбеното "хаха". На връхчето на езика ми, когато се плезя. По косата ми, когато ме галиш. Втъкана в червената блуза и сивата тениска. В щастливото ми "ей". Във втората бира, втория шоколад. В съня ти по изгрев.
неделя, 14 август 2011 г.
Теменужено
Теменужените отблясъци на усмивката ти се плъзнаха между процепа на прозореца и излетяха в топлата вечер. Навън е лятна какофония – звуци, глъч, суета, клаксони, музика ...
Тишината се е пъхнала под възглавницата ни и се подава само босата ѝ пета с песъчинки по нея. Преди да поиграе на криеница ни целуна по устните и ни остави да се разбираме с поглед, мимически да се докосваме.
Усмихваш се. И със затворени очи мога да усетя усмивката ти. Като прилив. Като звън на китара.
Тъмно е, чувам нея и шепота на мислите ни. Кратък диалог на мечти. Без въпросителни.
Тъмнината се сгъстява в очите ни. Пламва нощно в тях, ускорява пулса на луната. Една вълна се гушна в друга. Пропищя нота на чайка. Тишината е заспала. Докато целувам крайчеца на усмивката ти. Виолетово пияна съм. Ненапита.
Едно желание се гушна в друго.
петък, 12 август 2011 г.
Ела
Идвам официално неканена, изневиделица. Връхлитам като вълна и се разбивам в мечтите ти. Идвам с утрото, преплела пръсти в слънчевите лъчи, подала глава изпод завивките. Идвам вечер, тъмна като очите ти, промъкваща се в мрака, дебна сянката си – дневната, щастливата. Идвам винаги, щом замлъкнат птиците, стреснати от гръм, когато облаците препускат изплашени в небето. Идвам като дъжд от комети, изгаряща и палеща пожари. Идвам като мисъл, забулена в желания, ту невинна като ангел, ту грешна като дявол.
Опитвам всяка дума, изречена от теб, и гълтам жадно смисъла ѝ. Езикът ми е лепкав от любов, изпита за „лека нощ”. Падам в спомени, останала без дъх, и се будя, сътворила нови. Измислям кръстопътища без стопаджии, без знаци, но пак покрити с пепел от мъртви снимки. Рисувам се и се изтривам - пастелна, лилава като тъгата, червена като лятото.
Ръфам въжетата, впримчили душата ми, дърпам, късам. Писъкът ми литва като молитва. В зениците ми кацат надежди - милиони самолети за Рая.
Идвам бясна, че съм закъсняла. Идвам като сън, окъпан в копнежи. Идвам мамеща и дива, стиснала в шепи морето. Идвам с наркотик по небцето. Идвам, за да се родим отново в сълзите на времето.
Живеем в мечта, не мечтаем. Просто ти и аз. Завинаги ... В теб съм. Нежна и невероятна. Искай ме!
Дойдох, за да те обичам.