четвъртък, 1 декември 2011 г.

Навреме

Искам да опитам вишната,
преди някой да я е откраднал.
От сърцето ти.
Или преди да си решил да я затвориш
в буркан за сладко - миналогодишно.
Преди да млъкнеш, неизрекъл
рецептата за щастие.
Преди да си забравил за летния кичур
по гальовните ти пръсти.
Преди да върнеш часовниците
на петлите - влюбените.
Докато не си проспал половинката неделя
и не объркаш петъка със вторник.
Докато не си ме насънувал
в нощите, в които се обичахме.
Докато... не се спънеш в нечия походка
и тя да влезе в крачка с твоята.

Преди навън да се е стъмнило от мъка
и дъждът сълзливо да надраска прозорците.
Със зима.

сряда, 9 ноември 2011 г.

Сбъдване

Кога ще ми се сбъднеш, любов, отдъхнала от тъжни вечери, безкометно-опашати черни нощи, разтъркала очи от сънища. Да съм сутрешно целуната от слънцето.
Дишаща с пулса му, в пулса му. До мен.
Да ме омагьосаш на приласкана сълза в очите на дъжда - щастливия, и да капя по душата му с цветовете на дъгата.
Да се изливам като звездопад от вълшебства, сбъднали страшните му мисли за признаване.
Огнено да наклада страстта в очите му и нестинарски да танцувам цяла нощ. И в зори да го окова с целувки в желанията ми, докато заспива уморен от усещания.

В понеделник да му подаря преди работа морето, рамкирано в смеха ми. Ще го чакат сърф и една вълна за приключение.
Във вторник да сложа усмивка в джоба му наместо обеден десерт.
В сряда да го унесе дъхът ми с вкус на приказка.
В четвъртък да подгоня с него топката към коша.
В петък да му запазя цяло кино.
В събота да гадаем по очите си мечтите и после да литнем да ги сбъдваме.
В неделя ... ще го оставя сам, нека си почине от обичане. Половин неделя стига. В другата половина ще го рисувам с танци на терасата.

Кога, любов, ще се обричаме?

петък, 21 октомври 2011 г.

Лято

Като ме докосваш онемявам като житен клас, натежал от росата. Маково съм цъфнала, червено наркотично. Маранята от ръцете ти гори по мен.
Жегата се протяга като котка над полята и ни пази сянка от есента. Вятърът дреме в краката ни. Щурци хихикат край нас.
Като гальовен следобед се гушиш в пазвата ми. Юнското слънце плажува в пясъчните ни очи. Тревата зелено се е вплела в косата ми и скача палаво към теб, докато се навеждам за целувка. Лилав сок по дрехите ни и петна от морска пяна за доказателство, че сме опитали залеза.
Пръстите ни, оцапани с „искам“ се сплитат в прегръдка.
Политам.

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Среща

Ще се нагиздя с макова рокля, червена като залеза, омачкана от прегръдки.
С роса ще пригладя косите си, ще посипя с цветен прашец скулите, ще метна няколко песъчинки на миглите и ще си начервя устните с вишна.
Ще се напарфюмирам с лавандулово лилаво и въздъхнало-влюбена ще се огледам в звездния прозорец. Нетърпелива.
Неволно ще забравя сандалите под леглото и боса ще хукна за среща по никое време.
Пет минути в съня ни.

сряда, 28 септември 2011 г.

Адрес

Нощните таксита изпълняват желания - салфетка с адреса или надраскан с химикал номер от вътрешната страна на китката. Точно там, където вените дишат с пулса. Съкровено място за целувка.
Или за някои мисли, в които ти се иска да те няма. Ако не стигнеш до адреса. Виновно ли ти е таксито?
Ако стигнеш, не се оглеждай, нито се ослушвай - винаги има кой да викне "спри". Най-вече страхът ти, който се е измъкнал от багажника на таксито.
Запази салфетката, за да изтриеш пропиляното по грешни адреси време.
И остави целувките за "откри ме" да размажат мастилото по китката ти.
Хубаво е да пристигнеш... в себе си.

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Целувка

За момента, когато "добро утро" се целува с "лека нощ". Когато нощта диша бавно, а Лунната соната изшептява в си бемол, когато стрелките застиват в 7-часовия си разкрач ... за миг. Когато пръстите ти са изтръпнали от струнната си тренировка, клепачите ти се притварят от страст по нотите, в копнеж по музика. Когато ехото от мислената ти въздишка се мръщи на всеки грешен тон. Когато краката ти тежат от неизтанцуван танц. Когато се отпускаш на леглото, заключващ поредния си ден. Когато предвиждаш утрешния с цялата инвентаризация - кашон по кашон условности. Когато тихичко поглеждаш към небето с неосъзната усмивка, защото вече спиш.
Тогава като сън пълзя към теб, преоблечена като морско момиче. Тогава, надвесена над тъмното ти тяло, те опитвам нежно с поглед, готова за нощен скок в душата ти. Тогава ще направя мислите ми твои и всички пътешествия наши. Тогава ...

Когато "лека нощ" те е целунало.

вторник, 13 септември 2011 г.

Сън

Ще си постеля трева вместо пръст, ще се наметна със слънце, вместо със сянка, за възглавница ще сложа песен, вместо мълчание.
Ще си окача комета за лампа да гони кошмарите.
Ще детронирам всички часовници.
И ще те сънувам завинаги.

понеделник, 12 септември 2011 г.

Разголване

Събличай страх по страх, докато не остана гола. Изтръгни провисналите им от инат ръкави, скъсай заялите от гняв ципове, откъсни задушаващите яки, сваляй със замах изподраните от лутане панталони, разпори роклите от изсъхнали цветя ...

Сломявай с целувка всяка тревожна съпротива. Гали с вяра ефирните ми надежди. Изтривай с морски пръсти въглените графити на тъгата, скрили очите ми. Остържи с език ръждата по сърцето ми - нека като водопад заструи невинност с кръвна група „щастие”.

Пусни дъха си в мен – да помете мириса от плесенясалата клетка, да обърне наопаки – с червеното навън, летаргичните ми мисли, да стопли премръзналото ми от съмнения „аз”.

Плахо ще се оставя да ме преродиш. Докато на пода паднат покосени всички страхове и не остана срамно гола по въображение. С дъха ти.

петък, 9 септември 2011 г.

Пътуване

Котешките стъпки надраскаха стената, по която отпечатах рамената си. Няколко самотни птици пееха. Лист от тетрадка с избелели мисли се подмяташе по тротоара...

На другия край пристигнах с автобус една привечер. Спонтанно, с раница, синя дреха и сандали. Носех книга. И фотоапарат, който не извадих. Бях изминавала разстоянието толкова много пъти мислено, че всичко, което се бе променило от последното ми идване, ми беше като дежа вю. Още като тръгнах все едно се ... връщах. Там, назад, с моята машина на времето.
Бях сама на седалката, боса. Не успях да чета. И да мисля не успях. Не беше ден за мислене, а за спонтанности. Които на другата сутрин ги гледаш, докато спят усмихнати.
Тогава, докато бях залепила чело на прозореца и ме подрусваше пътят, още не знаех. Усетих го по-късно, малко след като слушах една следобедна песен и плаках.
Но в този същия ден, пристигнала, усетих друго. Нещо, което не разбирах. По-късно, да същото "по-късно", щях да си го обясня. Но сега не беше ден за мислене.

Беше последният спонтанен ден между едно дълго пътуване и една следобедна песен.

На другия край опашката на котката се отърка в стената, по която отпечатах рамената си. Няколко птици отлетяха. Листа от тетрадката с избелели мисли прибрах в раницата си, до фотоапарата, който не извадих.

сряда, 7 септември 2011 г.

Парфюм

Лятото мирише на сладко-солена вода.
Горски шум.
Дъх на рози.
Нощен полъх на море.
Нотка черешово червило.
Ароматът му е капсулиран по дланите, устните ни, мажем го по лицата и телата си.
Уханието се пръсва като заря в очите, става ядро на атомите ни.
Оклепани сме с любов.
Която мирише на лято.

вторник, 6 септември 2011 г.

Тайна

Там преваляват мечти.
От време на време тъгата брули листата на дърветата - сълзи къпят тревата.
Суши я повей нежност.
Друг път изпарения от съмнения се стелят над поляната.
Радост завихря пясъка по плажа.
Облаци от усмивки летят като митични същества.
Гърми страстно.
Морето е за влюбени сърфисти.
Винаги грее любов.

Къде е това място?

понеделник, 5 септември 2011 г.

Сладкарница

Оранжевото ти настроение е най-жадно. Много боза изпи.
Лилавото се мръщи малко - кисела била, ама я изпи и даже още поиска.
Червеното изпи три една след друга и го заболя коремчето, та го поцелувах да му мине.
Жълтото пи бозата със сламка.
Зеленото си подели бозата с оранжевото.
Синьото счупи една чаша, понеже нещо се закачаха с червеното.
Сивото се цупи още, но като гледам тайно ми се усмихва.
Розовото нахално си поиска паста.

Червеното иска да ме целуне...

неделя, 4 септември 2011 г.

A lot like ...

Свободата да направиш всичко само заради порива, да си свободен, да изразиш свободата си, да зарадваш, без да мислиш дали ще донесеш и лъч щастие...
Да усетиш въздуха между пръстите си ... Водата, пясъка и всичко в галактиката.
Да кръщаваш звездите, да асоциираш дърветата, да играеш баскетбол като едно време, да превърнеш най-дребното нещо в слънце, да пишеш вълшебни думи, да четеш желания.
"Добро утро", което те кара да летиш. Високо, високо, много над дъгата.
Да я пресечеш все едно си птица, да се оцветиш в цветовете ѝ и да кацнеш на едно ляво рамо, запечатало целувка.
Да се промъкнеш тихо през нощта в сънищата и да ги режисираш - да скриеш всички кошмари и да ги превърнеш в далечно пътуване, в което бръмчат мотори и самолети...
Да разделиш една вишна на две - колкото думи има в "Обичам те", и после да я дадеш цялата.
Да си палав под погледите на всички, които не знаят какво е да ядат филия с целувки. 

love.

събота, 3 септември 2011 г.

Калинка

Цветето с калинката е пред погледа ми, на усмивка разстояние, бързо обаждане, шарена като лятна вечер рокля, яке за нощна прегръдка, затворена врата със забравени отвътре ключове, такси без багаж, полет между размаха на птиците ...
Или пък на няколко секунди сън. В който цветето сънува калинката и калинката цветето, но много по-често първото.
От време на време сънуват заедно - тогава калинката целува цветето и поръсени с любов заспиват, заслепени от изгрева.
На събуждане цветето разтваря прозяващо листенца, докато го гъделичка калинката...

Вселената не прави разлика между 4 дни и 4 милиона години ...
(Робърт Уолър)

... или няколко секунди сън.

петък, 2 септември 2011 г.

Безгрижно

В прегръдките ти се люлеем на хамак на плажа. През отворените прозорци на къщата ни посрещат пердетата, куфарите стоят неотворени, захвърлени на пода в голямата стая, дишат тежко, изплезили катарами- изморени са от пътя. Два самолетни билета отмарят на масата заради часовата разлика.
На терасата има бутилка вода и потна чаша с мохито, ледът се е стопил.
Следобед, жега. Чуват се вълните, птици ...
Слънцето гали океана, лъчите му се провират като език през вълните в страстна целувка. Водата се стопля от нея, закипява от вълнение и се надига да стигне слънцето с прегръдка. При всяка целувка океанните пръсти се заравят в пясъка от удоволствие и се дръпват срамежливо. И пак се протягат и срамуват, повличайки наниз от мидени люспи - като змейска кожа.
Пясъкът е толкова ситен, че е като светещ прашец. Блестиш и блясъкът ти свети в мен.
Едно сияние се люлее на хамака...

сряда, 31 август 2011 г.

Утро

Няколко дни сутринта не беше самотна. Целуваха я по сърцето. Вятърните мелници се бяха смалили...

Сутрин в града ... мъглата леко се е дръпнала в ъглите и се разсейва отегчено. Леко хладно е, точно преди да климатиците да запеят монотонно. Метрото бърза ли бърза, натежаващо от тела и кофеинови пари. Чайките крякат недоспали.
Въздухът трепти в розово, в червено. Лилавото наднича изпод колите като лениво коте. Оранжевите облаци диплят полите си, накъдрени с жълто...
След малко ще пеят нервни клаксони по асфалтовото петолиние, навалицата от стъпки ще помете остатъка от неон, глъчката ще заглуши чайките, жегата бавно ще умори деня ...

Не беше сама.

понеделник, 29 август 2011 г.

Жар

Цветът на мълчанието понякога е самотна нощна чаша с розе, тръпчиво и рубинено. Изящно хвърля червени сенки по устните ми. След малко чашата ще е празна от думи и пунктуация. Дотогава рубинът ще е запалил езика ми и ще искам да претопя с него мълчанието в червена тъмнина.
Ще ме обгърне като мараня, трептящо и наситено...
Да се разлея по него, отключено за диалози без думи. Безразсъдно да се оставя да мълви с поглед заклинания, да ме омагьосва с притежателни.
Да запаря като желание, да съм жарка като "обичам те"...

Крещящо мълчание един за друг.

неделя, 28 август 2011 г.

Сълза

Цъфнала вишна в двора на императора. Едно листенце заплака и се отрони към земята, полегна в тревата и захлипа. Малко след това мина тя с тихите си малки ходила и го взе. Сложи го под езика си и отиде да целуне императора.

петък, 26 август 2011 г.

Извор

Халюциногенно съм препълнена с мечти.
Ежеминутно си вливам любов през очите ти. Миглите ми треперят в безкрайно бълнуване, вените ми туптят в очакване заради дозата, която съм изпила. Ходя пияна от капката надежда, отронила се от устните ти, докато ме целуваше.
Флиртувам с мислите, които посях в душата ти.
Дегизирам се като табу и екстазно политаме без условия в себе си.
Упоена съм, но не и укротена.
Отпий от мен. Мечтите не пресъхват.

четвъртък, 25 август 2011 г.

Разсънване

Оранжево-лилавото слънце пи кафе за заспиване. За да сънува сън с късче трева, облаци и серенада.
В кафето имаше три бучки мъка. Защото е само сън.

сряда, 24 август 2011 г.

Бележка

Без пръстови отпечатъци.
Само тайно чувство.
Докато не скъсаш лентата "не преминавай".

Aнонимната питанка.

вторник, 23 август 2011 г.

Жълто

Неканената гостенка почука на вратата. След като никой не ѝ отвори, остави плика на изтривалката, погледна шпионката, виждайки го зад нея, и се спусна по стълбите.
След минута вратата се отвори, той се огледа и бавно взе плика. После заключи, отиде до масата в стаята и го остави прилежно. Повъртя се нервно и седна.
Отне му пет минути да посегне пак към него. През това време знаеше какво ще види вътре.
През това време видя, че навън вали силен дъжд, че има петно на шортите, чу, че песента, която слушаше, е утихнала, че в банята нещо проскърца, усети, че е изморен и гладен. Пликът беше жълт. Някак пъстър на фона на приглушената стая, стоеше неестествено върху покривката.
Прииска му се да не е тук, в тази стая. Но беше. Много неща не му идваха отвътре, но ги правеше, защото така ... прави.
Взе плика и го обърна, за да го отвори. Отзад в горния ляв ъгъл имаше удивителна. Съвсем, съвсем мъничка. Той я докосна, усещайки поздрава ѝ и пак остави плика.
Стана и отвори прозореца. Много валеше, почти не се виждаше другият край на реката. Хубаво е като вали. Капките го пернаха през протегнатите му ръце, пързулнаха се по перваза и се строполиха изморени по босите му крака. Той ги усети, но не се дръпна, стана му приятно. И хладно.
Харесваше му да гледа реката, макар да го правеше рядко. И корабите му харесваха. И нощните чайки. И звездите. Искаше му се да има повече време да ги гледа. Хубаво се сипят над града. И над морето. И над язовира. Като магия са.
Искаше му се да има време за себе си. Имаше толкова много неща да види, да направи. А откраднатите нощни часове не стигаха.
Но тези неща не се признават. Те са тайна. Може да ги споделиш само с приказно чудовище, което ще кимне и ще довърши изречението ти. От това му ставаше страшно.
Отвори плика с мокри ръце. Просто бързо го разкъса и жълтата хартия болезнено изохка.
Дъждът по ръцете му се шмугна през процепа. Обиколи ръбчетата, разплака мъничката удивителна, облиза лепилото и се опъна като на плаж.
В плика имаше снимки от три юлски дни. Снимани от приказно чудовище.

събота, 20 август 2011 г.

четвъртък, 18 август 2011 г.

Отвори очи

Понякога съм гласно няма като раковина на брега и само ако доближиш ухо до мен, ще чуеш шепота ми. А понякога ще го чуеш във вятъра, друг път ще те погали нежно като слънце от огледалото, или ще полепне по теб като парата от сутрешната прозявка на морето. Или ще се сгуши в заврънтулките по листа.
Виждаш ли го в дъха ми? Виждаш ли го в очите ми? Виждаш ли го, жигосана с огъня на рамото ти?
Виж ме като вдлъбнатината във възглавницата ти, на която уморено лягаш да сънуваш, като мисълта за утрото – чисто и щастливо, накривило шапка, като изгрев, окъпан в тревата, като песен, танцувана за теб, като приказка, започваща в 12, като перо от чайка – ладия в реката, като тъмна вечер, постлала черга в небето, като далечен фар, мигащ учестено, като зърно на броеница, търкулило се под иконата, като последна глътка вода, която те утолява, като залък с мед, засищащ от сладост, като солта, изсъхнала след последния ти размах в морето, като точката в края на мислите ти, като многоточието, седнало да закусва с трохи до крака ти, като горчивото събуждане на кафето, дрънкащите ключове към рая-ада (те са на една връзка)...
Виж ме скрита под захвърлената ти тениска, изтъркала от сънища обувките ти, като капка дъжд на бузата ти, гъделичкаща носа ти, зашила с целувки устните ти, докосваща мечтите ти, сбъдваща, твоя.
Не се изморявай да те обичам

сряда, 17 август 2011 г.

Квантово

Времето получи амнезия. Как иначе се лекува мъката?
Невроните му потрепериха изненадано и се огледаха за нови пътища. После започнаха да играят на прескочи кобила, докато не се наместят в часовника. Някои оцеляха.
Новите пътища са самолетни магистрали, морски бряг, калдъръмени пусти селски улички, далечни върхове на планини, квартални пазарчета ...
Дълго пътешествие по любов.

вторник, 16 август 2011 г.

Аржентина

Аржентинска нощ, унесена в танго, замаяна от вино от Трапиче и целувки.
Повей на бяла пола - спомен от сън в Куба, и капки страст по гърдите.
Не сънувам.

понеделник, 15 август 2011 г.

Броеница

Черупките на мидите чакат да бъдат събрани в броеница. Всяка за всяка буква от ОБИЧАМ ТЕ.
Пясъкът драска бръчки по лицата им, морето ги заглажда. Чакат, наконтени с водорасли, да ги взема в джоба си. Блестят слънчево денем в лилаво-бели-сиви-бежови пастелни одежди. Нощем дремят звездно приспани. Утрото ги сварва мокри и настръхнали. Ребрата им са се изострили от хладния бриз. После пак се размечтават, докато хващат тен.
Търкалят се по плажа, подмятани от стъпки и вълните.
Търсят ме. Да подрънкат звънко на гърдите ми като се смея. Като кастанети да свирят на глезена ми, докато танцувам.
Искат да попеят в броеницата ми. Една безкрайна песен за любов. Като молитва.
Ще я чуеш и в писъка на чайката. В корабната сирена. Във фученето на метрото. Във фойерверките за празника. Чувстваш я в гъдела на тревата по ръката ти. Виждаш я на листа, на който рисуваш по обед. В реката, която се изпъва като коте.
Тя е в рошавия ми смях сутрин. Най-влюбеното "хаха". На връхчето на езика ми, когато се плезя. По косата ми, когато ме галиш. Втъкана в червената блуза и сивата тениска. В щастливото ми "ей". Във втората бира, втория шоколад. В съня ти по изгрев.

неделя, 14 август 2011 г.

Теменужено

Теменужените отблясъци на усмивката ти се плъзнаха между процепа на прозореца и излетяха в топлата вечер. Навън е лятна какофония – звуци, глъч, суета, клаксони, музика ...

Тишината се е пъхнала под възглавницата ни и се подава само босата ѝ пета с песъчинки по нея. Преди да поиграе на криеница ни целуна по устните и ни остави да се разбираме с поглед, мимически да се докосваме.

Усмихваш се. И със затворени очи мога да усетя усмивката ти. Като прилив. Като звън на китара.

Тъмно е, чувам нея и шепота на мислите ни. Кратък диалог на мечти. Без въпросителни.

Тъмнината се сгъстява в очите ни. Пламва нощно в тях, ускорява пулса на луната. Една вълна се гушна в друга. Пропищя нота на чайка. Тишината е заспала. Докато целувам крайчеца на усмивката ти. Виолетово пияна съм. Ненапита.

Едно желание се гушна в друго.

петък, 12 август 2011 г.

Ела

Идвам официално неканена, изневиделица. Връхлитам като вълна и се разбивам в мечтите ти. Идвам с утрото, преплела пръсти в слънчевите лъчи, подала глава изпод завивките. Идвам вечер, тъмна като очите ти, промъкваща се в мрака, дебна сянката си – дневната, щастливата. Идвам винаги, щом замлъкнат птиците, стреснати от гръм, когато облаците препускат изплашени в небето. Идвам като дъжд от комети, изгаряща и палеща пожари. Идвам като мисъл, забулена в желания, ту невинна като ангел, ту грешна като дявол.

Опитвам всяка дума, изречена от теб, и гълтам жадно смисъла ѝ. Езикът ми е лепкав от любов, изпита за „лека нощ”. Падам в спомени, останала без дъх, и се будя, сътворила нови. Измислям кръстопътища без стопаджии, без знаци, но пак покрити с пепел от мъртви снимки. Рисувам се и се изтривам - пастелна, лилава като тъгата, червена като лятото.

Ръфам въжетата, впримчили душата ми, дърпам, късам. Писъкът ми литва като молитва. В зениците ми кацат надежди - милиони самолети за Рая.

Идвам бясна, че съм закъсняла. Идвам като сън, окъпан в копнежи. Идвам мамеща и дива, стиснала в шепи морето. Идвам с наркотик по небцето. Идвам, за да се родим отново в сълзите на времето.

Живеем в мечта, не мечтаем. Просто ти и аз. Завинаги ... В теб съм. Нежна и невероятна. Искай ме!

Дойдох, за да те обичам.