петък, 12 август 2011 г.

Ела

Идвам официално неканена, изневиделица. Връхлитам като вълна и се разбивам в мечтите ти. Идвам с утрото, преплела пръсти в слънчевите лъчи, подала глава изпод завивките. Идвам вечер, тъмна като очите ти, промъкваща се в мрака, дебна сянката си – дневната, щастливата. Идвам винаги, щом замлъкнат птиците, стреснати от гръм, когато облаците препускат изплашени в небето. Идвам като дъжд от комети, изгаряща и палеща пожари. Идвам като мисъл, забулена в желания, ту невинна като ангел, ту грешна като дявол.

Опитвам всяка дума, изречена от теб, и гълтам жадно смисъла ѝ. Езикът ми е лепкав от любов, изпита за „лека нощ”. Падам в спомени, останала без дъх, и се будя, сътворила нови. Измислям кръстопътища без стопаджии, без знаци, но пак покрити с пепел от мъртви снимки. Рисувам се и се изтривам - пастелна, лилава като тъгата, червена като лятото.

Ръфам въжетата, впримчили душата ми, дърпам, късам. Писъкът ми литва като молитва. В зениците ми кацат надежди - милиони самолети за Рая.

Идвам бясна, че съм закъсняла. Идвам като сън, окъпан в копнежи. Идвам мамеща и дива, стиснала в шепи морето. Идвам с наркотик по небцето. Идвам, за да се родим отново в сълзите на времето.

Живеем в мечта, не мечтаем. Просто ти и аз. Завинаги ... В теб съм. Нежна и невероятна. Искай ме!

Дойдох, за да те обичам.

3 коментара:

  1. "Живеем в мечта, не мечтаем."

    Ти ме научи да мечтая и да вярвам в мечтите.
    Ти си красивото- в сивото. И смеха, и пламъка... Дори не подозираш колко си прекрасна, и вдъхновяваща... Силна си, дори когато плачеш.
    Красива си, дори когато си недоспала и изморена. Без грим. И без преструвки. Истинска си! Неподправена. Чувствена...
    Дива! Остани такава!Завладяваща!
    Ще те нося със себе си и в себе си. Всеки ден!My muse!

    ОтговорИзтриване
  2. ....
    Не съм, мила.

    Ще ти напомням да вярваш!!!
    Благодаря ти!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Аз ще ти напомням... За тази усмивка- http://ivy.dir.bg/_files/5353439.jpg.

    Защото е прекрасна и искам да я виждам всеки ден!На лицето ти.

    Да забравиш е трудно- носи го в себе си...
    Да обичаш истински- понякога боли...
    Дали наистина си струва- само ти ще прецениш...

    Но знай...
    Никой не може да ти отнеме пламъка и свободата.
    Желанието да се чувстваш жива, да пишеш, да дишаш, да се смееш...
    Извиси се! Знам, че можеш и ще го направиш! Над малките "човечета", над злобата и простотата.
    Иска ми се да те чета всеки ден. Не се спирай и в това!
    Дори не подозираш колко много сила има в думите ти...
    А те са в теб- просто трябва да ги пуснеш да полетят.

    До теб съм, невероятна :) Винаги и когато имаш нужда от мен! А на малките "човечета"- те си знаят...

    ОтговорИзтриване