Теменужените отблясъци на усмивката ти се плъзнаха между процепа на прозореца и излетяха в топлата вечер. Навън е лятна какофония – звуци, глъч, суета, клаксони, музика ...
Тишината се е пъхнала под възглавницата ни и се подава само босата ѝ пета с песъчинки по нея. Преди да поиграе на криеница ни целуна по устните и ни остави да се разбираме с поглед, мимически да се докосваме.
Усмихваш се. И със затворени очи мога да усетя усмивката ти. Като прилив. Като звън на китара.
Тъмно е, чувам нея и шепота на мислите ни. Кратък диалог на мечти. Без въпросителни.
Тъмнината се сгъстява в очите ни. Пламва нощно в тях, ускорява пулса на луната. Една вълна се гушна в друга. Пропищя нота на чайка. Тишината е заспала. Докато целувам крайчеца на усмивката ти. Виолетово пияна съм. Ненапита.
Едно желание се гушна в друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар