неделя, 14 август 2011 г.

Теменужено

Теменужените отблясъци на усмивката ти се плъзнаха между процепа на прозореца и излетяха в топлата вечер. Навън е лятна какофония – звуци, глъч, суета, клаксони, музика ...

Тишината се е пъхнала под възглавницата ни и се подава само босата ѝ пета с песъчинки по нея. Преди да поиграе на криеница ни целуна по устните и ни остави да се разбираме с поглед, мимически да се докосваме.

Усмихваш се. И със затворени очи мога да усетя усмивката ти. Като прилив. Като звън на китара.

Тъмно е, чувам нея и шепота на мислите ни. Кратък диалог на мечти. Без въпросителни.

Тъмнината се сгъстява в очите ни. Пламва нощно в тях, ускорява пулса на луната. Една вълна се гушна в друга. Пропищя нота на чайка. Тишината е заспала. Докато целувам крайчеца на усмивката ти. Виолетово пияна съм. Ненапита.

Едно желание се гушна в друго.

Няма коментари:

Публикуване на коментар