Черупките на мидите чакат да бъдат събрани в броеница. Всяка за всяка буква от ОБИЧАМ ТЕ.
Пясъкът драска бръчки по лицата им, морето ги заглажда. Чакат, наконтени с водорасли, да ги взема в джоба си. Блестят слънчево денем в лилаво-бели-сиви-бежови пастелни одежди. Нощем дремят звездно приспани. Утрото ги сварва мокри и настръхнали. Ребрата им са се изострили от хладния бриз. После пак се размечтават, докато хващат тен.
Търкалят се по плажа, подмятани от стъпки и вълните.
Търсят ме. Да подрънкат звънко на гърдите ми като се смея. Като кастанети да свирят на глезена ми, докато танцувам.
Искат да попеят в броеницата ми. Една безкрайна песен за любов. Като молитва.
Ще я чуеш и в писъка на чайката. В корабната сирена. Във фученето на метрото. Във фойерверките за празника. Чувстваш я в гъдела на тревата по ръката ти. Виждаш я на листа, на който рисуваш по обед. В реката, която се изпъва като коте.
Тя е в рошавия ми смях сутрин. Най-влюбеното "хаха". На връхчето на езика ми, когато се плезя. По косата ми, когато ме галиш. Втъкана в червената блуза и сивата тениска. В щастливото ми "ей". Във втората бира, втория шоколад. В съня ти по изгрев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар