Жар

Цветът на мълчанието понякога е самотна нощна чаша с розе, тръпчиво и рубинено. Изящно хвърля червени сенки по устните ми. След малко чашата ще е празна от думи и пунктуация. Дотогава рубинът ще е запалил езика ми и ще искам да претопя с него мълчанието в червена тъмнина.

Ще ме обгърне като мараня, трептящо и наситено...

Да се разлея по него, отключено за диалози без думи. Безразсъдно да се оставя да мълви с поглед заклинания, да ме омагьосва с притежателни.

Да запаря като желание, да съм жарка като "обичам те"...

Крещящо мълчание един за друг.