сряда, 28 септември 2011 г.

Адрес

Нощните таксита изпълняват желания - салфетка с адреса или надраскан с химикал номер от вътрешната страна на китката. Точно там, където вените дишат с пулса. Съкровено място за целувка.
Или за някои мисли, в които ти се иска да те няма. Ако не стигнеш до адреса. Виновно ли ти е таксито?
Ако стигнеш, не се оглеждай, нито се ослушвай - винаги има кой да викне "спри". Най-вече страхът ти, който се е измъкнал от багажника на таксито.
Запази салфетката, за да изтриеш пропиляното по грешни адреси време.
И остави целувките за "откри ме" да размажат мастилото по китката ти.
Хубаво е да пристигнеш... в себе си.

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Целувка

За момента, когато "добро утро" се целува с "лека нощ". Когато нощта диша бавно, а Лунната соната изшептява в си бемол, когато стрелките застиват в 7-часовия си разкрач ... за миг. Когато пръстите ти са изтръпнали от струнната си тренировка, клепачите ти се притварят от страст по нотите, в копнеж по музика. Когато ехото от мислената ти въздишка се мръщи на всеки грешен тон. Когато краката ти тежат от неизтанцуван танц. Когато се отпускаш на леглото, заключващ поредния си ден. Когато предвиждаш утрешния с цялата инвентаризация - кашон по кашон условности. Когато тихичко поглеждаш към небето с неосъзната усмивка, защото вече спиш.
Тогава като сън пълзя към теб, преоблечена като морско момиче. Тогава, надвесена над тъмното ти тяло, те опитвам нежно с поглед, готова за нощен скок в душата ти. Тогава ще направя мислите ми твои и всички пътешествия наши. Тогава ...

Когато "лека нощ" те е целунало.

вторник, 13 септември 2011 г.

Сън

Ще си постеля трева вместо пръст, ще се наметна със слънце, вместо със сянка, за възглавница ще сложа песен, вместо мълчание.
Ще си окача комета за лампа да гони кошмарите.
Ще детронирам всички часовници.
И ще те сънувам завинаги.

понеделник, 12 септември 2011 г.

Разголване

Събличай страх по страх, докато не остана гола. Изтръгни провисналите им от инат ръкави, скъсай заялите от гняв ципове, откъсни задушаващите яки, сваляй със замах изподраните от лутане панталони, разпори роклите от изсъхнали цветя ...

Сломявай с целувка всяка тревожна съпротива. Гали с вяра ефирните ми надежди. Изтривай с морски пръсти въглените графити на тъгата, скрили очите ми. Остържи с език ръждата по сърцето ми - нека като водопад заструи невинност с кръвна група „щастие”.

Пусни дъха си в мен – да помете мириса от плесенясалата клетка, да обърне наопаки – с червеното навън, летаргичните ми мисли, да стопли премръзналото ми от съмнения „аз”.

Плахо ще се оставя да ме преродиш. Докато на пода паднат покосени всички страхове и не остана срамно гола по въображение. С дъха ти.

петък, 9 септември 2011 г.

Пътуване

Котешките стъпки надраскаха стената, по която отпечатах рамената си. Няколко самотни птици пееха. Лист от тетрадка с избелели мисли се подмяташе по тротоара...

На другия край пристигнах с автобус една привечер. Спонтанно, с раница, синя дреха и сандали. Носех книга. И фотоапарат, който не извадих. Бях изминавала разстоянието толкова много пъти мислено, че всичко, което се бе променило от последното ми идване, ми беше като дежа вю. Още като тръгнах все едно се ... връщах. Там, назад, с моята машина на времето.
Бях сама на седалката, боса. Не успях да чета. И да мисля не успях. Не беше ден за мислене, а за спонтанности. Които на другата сутрин ги гледаш, докато спят усмихнати.
Тогава, докато бях залепила чело на прозореца и ме подрусваше пътят, още не знаех. Усетих го по-късно, малко след като слушах една следобедна песен и плаках.
Но в този същия ден, пристигнала, усетих друго. Нещо, което не разбирах. По-късно, да същото "по-късно", щях да си го обясня. Но сега не беше ден за мислене.

Беше последният спонтанен ден между едно дълго пътуване и една следобедна песен.

На другия край опашката на котката се отърка в стената, по която отпечатах рамената си. Няколко птици отлетяха. Листа от тетрадката с избелели мисли прибрах в раницата си, до фотоапарата, който не извадих.

сряда, 7 септември 2011 г.

Парфюм

Лятото мирише на сладко-солена вода.
Горски шум.
Дъх на рози.
Нощен полъх на море.
Нотка черешово червило.
Ароматът му е капсулиран по дланите, устните ни, мажем го по лицата и телата си.
Уханието се пръсва като заря в очите, става ядро на атомите ни.
Оклепани сме с любов.
Която мирише на лято.

вторник, 6 септември 2011 г.

Тайна

Там преваляват мечти.
От време на време тъгата брули листата на дърветата - сълзи къпят тревата.
Суши я повей нежност.
Друг път изпарения от съмнения се стелят над поляната.
Радост завихря пясъка по плажа.
Облаци от усмивки летят като митични същества.
Гърми страстно.
Морето е за влюбени сърфисти.
Винаги грее любов.

Къде е това място?

понеделник, 5 септември 2011 г.

Сладкарница

Оранжевото ти настроение е най-жадно. Много боза изпи.
Лилавото се мръщи малко - кисела била, ама я изпи и даже още поиска.
Червеното изпи три една след друга и го заболя коремчето, та го поцелувах да му мине.
Жълтото пи бозата със сламка.
Зеленото си подели бозата с оранжевото.
Синьото счупи една чаша, понеже нещо се закачаха с червеното.
Сивото се цупи още, но като гледам тайно ми се усмихва.
Розовото нахално си поиска паста.

Червеното иска да ме целуне...

неделя, 4 септември 2011 г.

A lot like ...

Свободата да направиш всичко само заради порива, да си свободен, да изразиш свободата си, да зарадваш, без да мислиш дали ще донесеш и лъч щастие...
Да усетиш въздуха между пръстите си ... Водата, пясъка и всичко в галактиката.
Да кръщаваш звездите, да асоциираш дърветата, да играеш баскетбол като едно време, да превърнеш най-дребното нещо в слънце, да пишеш вълшебни думи, да четеш желания.
"Добро утро", което те кара да летиш. Високо, високо, много над дъгата.
Да я пресечеш все едно си птица, да се оцветиш в цветовете ѝ и да кацнеш на едно ляво рамо, запечатало целувка.
Да се промъкнеш тихо през нощта в сънищата и да ги режисираш - да скриеш всички кошмари и да ги превърнеш в далечно пътуване, в което бръмчат мотори и самолети...
Да разделиш една вишна на две - колкото думи има в "Обичам те", и после да я дадеш цялата.
Да си палав под погледите на всички, които не знаят какво е да ядат филия с целувки. 

love.

събота, 3 септември 2011 г.

Калинка

Цветето с калинката е пред погледа ми, на усмивка разстояние, бързо обаждане, шарена като лятна вечер рокля, яке за нощна прегръдка, затворена врата със забравени отвътре ключове, такси без багаж, полет между размаха на птиците ...
Или пък на няколко секунди сън. В който цветето сънува калинката и калинката цветето, но много по-често първото.
От време на време сънуват заедно - тогава калинката целува цветето и поръсени с любов заспиват, заслепени от изгрева.
На събуждане цветето разтваря прозяващо листенца, докато го гъделичка калинката...

Вселената не прави разлика между 4 дни и 4 милиона години ...
(Робърт Уолър)

... или няколко секунди сън.

петък, 2 септември 2011 г.

Безгрижно

В прегръдките ти се люлеем на хамак на плажа. През отворените прозорци на къщата ни посрещат пердетата, куфарите стоят неотворени, захвърлени на пода в голямата стая, дишат тежко, изплезили катарами- изморени са от пътя. Два самолетни билета отмарят на масата заради часовата разлика.
На терасата има бутилка вода и потна чаша с мохито, ледът се е стопил.
Следобед, жега. Чуват се вълните, птици ...
Слънцето гали океана, лъчите му се провират като език през вълните в страстна целувка. Водата се стопля от нея, закипява от вълнение и се надига да стигне слънцето с прегръдка. При всяка целувка океанните пръсти се заравят в пясъка от удоволствие и се дръпват срамежливо. И пак се протягат и срамуват, повличайки наниз от мидени люспи - като змейска кожа.
Пясъкът е толкова ситен, че е като светещ прашец. Блестиш и блясъкът ти свети в мен.
Едно сияние се люлее на хамака...