сряда, 28 септември 2011 г.
Адрес
четвъртък, 15 септември 2011 г.
Целувка
Тогава като сън пълзя към теб, преоблечена като морско момиче. Тогава, надвесена над тъмното ти тяло, те опитвам нежно с поглед, готова за нощен скок в душата ти. Тогава ще направя мислите ми твои и всички пътешествия наши. Тогава ...
Когато "лека нощ" те е целунало.
вторник, 13 септември 2011 г.
Сън
понеделник, 12 септември 2011 г.
Разголване
Събличай страх по страх, докато не остана гола. Изтръгни провисналите им от инат ръкави, скъсай заялите от гняв ципове, откъсни задушаващите яки, сваляй със замах изподраните от лутане панталони, разпори роклите от изсъхнали цветя ...
Сломявай с целувка всяка тревожна съпротива. Гали с вяра ефирните ми надежди. Изтривай с морски пръсти въглените графити на тъгата, скрили очите ми. Остържи с език ръждата по сърцето ми - нека като водопад заструи невинност с кръвна група „щастие”.
Пусни дъха си в мен – да помете мириса от плесенясалата клетка, да обърне наопаки – с червеното навън, летаргичните ми мисли, да стопли премръзналото ми от съмнения „аз”.
Плахо ще се оставя да ме преродиш. Докато на пода паднат покосени всички страхове и не остана срамно гола по въображение. С дъха ти.
неделя, 11 септември 2011 г.
петък, 9 септември 2011 г.
Пътуване
На другия край пристигнах с автобус една привечер. Спонтанно, с раница, синя дреха и сандали. Носех книга. И фотоапарат, който не извадих. Бях изминавала разстоянието толкова много пъти мислено, че всичко, което се бе променило от последното ми идване, ми беше като дежа вю. Още като тръгнах все едно се ... връщах. Там, назад, с моята машина на времето.
Бях сама на седалката, боса. Не успях да чета. И да мисля не успях. Не беше ден за мислене, а за спонтанности. Които на другата сутрин ги гледаш, докато спят усмихнати.
Тогава, докато бях залепила чело на прозореца и ме подрусваше пътят, още не знаех. Усетих го по-късно, малко след като слушах една следобедна песен и плаках.
Но в този същия ден, пристигнала, усетих друго. Нещо, което не разбирах. По-късно, да същото "по-късно", щях да си го обясня. Но сега не беше ден за мислене.
Беше последният спонтанен ден между едно дълго пътуване и една следобедна песен.
сряда, 7 септември 2011 г.
Парфюм
Горски шум.
Дъх на рози.
Нощен полъх на море.
Нотка черешово червило.
вторник, 6 септември 2011 г.
Тайна
понеделник, 5 септември 2011 г.
Сладкарница
Лилавото се мръщи малко - кисела била, ама я изпи и даже още поиска.
Червеното изпи три една след друга и го заболя коремчето, та го поцелувах да му мине.
Жълтото пи бозата със сламка.
Зеленото си подели бозата с оранжевото.
Синьото счупи една чаша, понеже нещо се закачаха с червеното.
Сивото се цупи още, но като гледам тайно ми се усмихва.
Розовото нахално си поиска паста.
Червеното иска да ме целуне...
неделя, 4 септември 2011 г.
A lot like ...
Да усетиш въздуха между пръстите си ... Водата, пясъка и всичко в галактиката.
Да кръщаваш звездите, да асоциираш дърветата, да играеш баскетбол като едно време, да превърнеш най-дребното нещо в слънце, да пишеш вълшебни думи, да четеш желания.
"Добро утро", което те кара да летиш. Високо, високо, много над дъгата.
Да я пресечеш все едно си птица, да се оцветиш в цветовете ѝ и да кацнеш на едно ляво рамо, запечатало целувка.
Да се промъкнеш тихо през нощта в сънищата и да ги режисираш - да скриеш всички кошмари и да ги превърнеш в далечно пътуване, в което бръмчат мотори и самолети...
Да разделиш една вишна на две - колкото думи има в "Обичам те", и после да я дадеш цялата.
Да си палав под погледите на всички, които не знаят какво е да ядат филия с целувки.
love.