В прегръдките ти се люлеем на хамак на плажа. През отворените прозорци на къщата ни посрещат пердетата, куфарите стоят неотворени, захвърлени на пода в голямата стая, дишат тежко, изплезили катарами- изморени са от пътя. Два самолетни билета отмарят на масата заради часовата разлика.
На терасата има бутилка вода и потна чаша с мохито, ледът се е стопил.
Следобед, жега. Чуват се вълните, птици ...
Слънцето гали океана, лъчите му се провират като език през вълните в страстна целувка. Водата се стопля от нея, закипява от вълнение и се надига да стигне слънцето с прегръдка. При всяка целувка океанните пръсти се заравят в пясъка от удоволствие и се дръпват срамежливо. И пак се протягат и срамуват, повличайки наниз от мидени люспи - като змейска кожа.
Пясъкът е толкова ситен, че е като светещ прашец. Блестиш и блясъкът ти свети в мен.
Едно сияние се люлее на хамака...
Няма коментари:
Публикуване на коментар