От време на време тъгата брули листата на дърветата - сълзи къпят тревата.
Суши я повей нежност.
Друг път изпарения от съмнения се стелят над поляната.
Радост завихря пясъка по плажа.
Облаци от усмивки летят като митични същества.
Гърми страстно.
Морето е за влюбени сърфисти.
Винаги грее любов.
Къде е това място?
Няма коментари:
Публикуване на коментар