10 септември 2011, събота

Ниагара

Смехът ми кънти като Ниагара- пенлива свежест и дъгообразна пъстрота. ... миг.

(от "Кладенец")

Когато застанеш пред него, затвори очи и ме чуй с цялото си тяло. Вибрация, която разбърква молекулите ти, сякаш се возят на влакче в лунапарка. Смехът им се закача по детски с моя.
Ще нарамя лошите ти мисли и ще ги пускам една по една във водата. Ще станеш лек и истински - там, сред пенливото пречистване.
Тогава отвори очи и ще видиш това, което искаш. Отвъд водопада, през него. Прегърни този пъстър стремеж и му се отдай.
Носиш истината в себе си.

0 коментара:

Публикуване на коментар