понеделник, 12 септември 2011 г.

Разголване

Събличай страх по страх, докато не остана гола. Изтръгни провисналите им от инат ръкави, скъсай заялите от гняв ципове, откъсни задушаващите яки, сваляй със замах изподраните от лутане панталони, разпори роклите от изсъхнали цветя ...

Сломявай с целувка всяка тревожна съпротива. Гали с вяра ефирните ми надежди. Изтривай с морски пръсти въглените графити на тъгата, скрили очите ми. Остържи с език ръждата по сърцето ми - нека като водопад заструи невинност с кръвна група „щастие”.

Пусни дъха си в мен – да помете мириса от плесенясалата клетка, да обърне наопаки – с червеното навън, летаргичните ми мисли, да стопли премръзналото ми от съмнения „аз”.

Плахо ще се оставя да ме преродиш. Докато на пода паднат покосени всички страхове и не остана срамно гола по въображение. С дъха ти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар