сряда, 9 ноември 2011 г.

Сбъдване

Кога ще ми се сбъднеш, любов, отдъхнала от тъжни вечери, безкометно-опашати черни нощи, разтъркала очи от сънища. Да съм сутрешно целуната от слънцето.
Дишаща с пулса му, в пулса му. До мен.
Да ме омагьосаш на приласкана сълза в очите на дъжда - щастливия, и да капя по душата му с цветовете на дъгата.
Да се изливам като звездопад от вълшебства, сбъднали страшните му мисли за признаване.
Огнено да наклада страстта в очите му и нестинарски да танцувам цяла нощ. И в зори да го окова с целувки в желанията ми, докато заспива уморен от усещания.

В понеделник да му подаря преди работа морето, рамкирано в смеха ми. Ще го чакат сърф и една вълна за приключение.
Във вторник да сложа усмивка в джоба му наместо обеден десерт.
В сряда да го унесе дъхът ми с вкус на приказка.
В четвъртък да подгоня с него топката към коша.
В петък да му запазя цяло кино.
В събота да гадаем по очите си мечтите и после да литнем да ги сбъдваме.
В неделя ... ще го оставя сам, нека си почине от обичане. Половин неделя стига. В другата половина ще го рисувам с танци на терасата.

Кога, любов, ще се обричаме?