четвъртък, 1 декември 2011 г.

Навреме

Искам да опитам вишната,
преди някой да я е откраднал.
От сърцето ти.
Или преди да си решил да я затвориш
в буркан за сладко - миналогодишно.
Преди да млъкнеш, неизрекъл
рецептата за щастие.
Преди да си забравил за летния кичур
по гальовните ти пръсти.
Преди да върнеш часовниците
на петлите - влюбените.
Докато не си проспал половинката неделя
и не объркаш петъка със вторник.
Докато не си ме насънувал
в нощите, в които се обичахме.
Докато... не се спънеш в нечия походка
и тя да влезе в крачка с твоята.

Преди навън да се е стъмнило от мъка
и дъждът сълзливо да надраска прозорците.
Със зима.