неделя, 8 януари 2012 г.

Епилог

Неделно лежерно мързелуват прозорците, нагледали се на седмичните състезания.
И е тихо, следобедно, тихо зимно... Всички асоциации са заети, наречени вече, покръстени с лятна роса за причастие.
Ще ми се да съм в книгата до леглото - написана, довършена, приключенски и всякак уверена в добрия край, в някакъв епилог побрана, щастливо-развързана за фантазия... Все пак, за да има нещо за доизмисляне в мен, светло и чисто до ослепяване.
Да парне пръстите по редовете ми, да ги стресне с мастилено облечени диалози, да се увие о китките мислено, да ги събере като за молитва и аз между тях, в тях, в нея. Между две длани, уж цяла. Да тиктака пулсът с мен. И аз да се пусна по вените му стремглаво, презглава, секундно-скорострелна, задъхана да ме допише душата, провокирана от многоточието ми...
... После ми иде да прегриза стъклата на неделята, ледената физиономия на зимата, да оскубя едно по едно петолинието на тишината, докато не спре да се цупи фалцетно.
Защото всички асоциации са заети и подозирам, че съм само в една книга, един единствен екземпляр с няколко капки восък, запечатали ... лятото?