Красиво цъфтят мечтите им по огледалото на океана.
Докосват флиртуващо устните на вълните с приказните си мигли
и смело танцуват по зелената им снага, докато я разпенят влюбено.
Разпръскват слънчев прашец с усмивките си
по люспите на рибите, по гланца на корабите, по пясъка, по чадърите...
А очите им греят щастливо от безвремие.
Облаците сънуват. Красиво и слънчево. Каквито са мечтите им.
p.s. Беше дълго чакан, прекрасен концерт на Людовико Ейнауди.
Наситен с прекалено много чувства.
Беше безвремие.
Ах, още месец и половина преди да видя "океана" тази година за първи път :(
ОтговорИзтриванеp.s.: супер :)
Колко е месец и половина, нищо време;))
ОтговорИзтриване