сряда, 13 юни 2012 г.

Квадратно



Квадратът се отваря за сънуване, когато отскочи спиралата в него, опита от крещящо-ядящи мозъчни вибрации.
Тогава духът поема дъх, тялото му трепва сепнато от цветозрения, от клатушкането на оста си, сякаш извадено от вцепенение, но вцепенено. Но продължава съсредоточено отнесено да слуша себе си изпод пищенето на нотите и ... да поглъща усещания.

Издигане из сетивата. Цветовете избуяват като макове, лавандула, рози, лотоси... Преобръщат се, приближават се и се преобличат в точки, криви, отсечки, паралелепипеди... неоново-зелени окръжности...
Цял парад от фигури, от огнехвъргачи на кокили, от танцьори каскадьори, от крила на чайки по миглите.
Пробиват досегашните граници, препускат скоростно навътре до премала.

Нишката отгоре дръпва изведнъж, когато духът е разтворен в световъртежа, за сънища. Чува вече само себе си. Атомно разпадане и събиране в себе си.
С безтегловни длани. Оттласкване от тук.

Там, където иска. Различно паралелно.
Константно неизмеримо общуване.

Първично въображение.

1,30.

(от града, от който имам нужда)

2 коментара:

  1. Скобите на края много ми допаднаха като мисъл. Поздрави от хотела от които имах нужда: )

    ОтговорИзтриване