сряда, 13 юни 2012 г.

Засищане



Странно с аромат на изумрудено замайващо. Дъхаво на сияен бриз. Хладко мълчаливо, с няколко пипети водослен сок. Солено миден привкус. Черностъклено, отразено в петролените люспи. Пътешества в отраженията на гларусите. Изсмуква спомени с медузени вендузи.

Томително полепва по порите, животински мускусно излъчва жега, глад, хищност до пурпурно. Отклонява пътя на пулса дълбоко в негата на желанието, замъглява с прибоя избухналите зеници, люшва тялото като вълна, настройва го, драскайки с миди по вените.

Притваря с устни накъсаните дихания, гали с пясъчни пръсти раменете, пасажно минава по глезените, усуква се по бедрата в моряшки възел, по корема, плъзва език като разтреперана лунна пътека по гърба, нагоре, до изтръпване.

Впива се в кожата, премаляло от миражи, търкулва се по извивките, хапе полудяло за допирни точки.

Целува възхитено трептенията на ноздрите, учестеното туптене на мускулите.

Потъва в сласт- изкипяло сладко по езика.

Понякога морето е различно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар