На върха на ножа има белег от фанатично откровение. До него агонизира осакатено въже.
По пода цъфтят капки живот. Прозорецът е замъглен от стонове ендорфин. Светлината се е притулила срамно свидетелски в пламъка.
Орда палачи в лявото полукълбо погребват логичното. Пъплят в мравчена нишка към ядрото на правилата, за да смелят рационалното в храна за интуицията. Изкореняват аксоните до смисъл, оставят бразди за семена фантазия.
Хронометър пази сърцебиенето на душата.
Игла за побеснялата сънна артерия.
Спешно.
В лудост и до лудост.
(преди полет)
Няма коментари:
Публикуване на коментар