сряда, 4 декември 2013 г.

Аура

Видях жена - смугла, с голи глезени,
боса стъпва по поляна.
Ослуша се, легна и се сгуши -
сякаш ще се ражда.

Зарови пръсти в пръстта,
стисна я,
раздроби я на дози памет,
попи й силата.

В индигово присвятват очите й.
Пулсира въздухът около.
Ей там две зеници страшни гледаха,
лумнали в огън.

Водата под ръката й занемя,
не трепна и на капка.
Тя влезе, пиейки се цялата в нея,
кристална.

Взор светъл отвисоко поиска я,
въздигната бе надалеко -
останаха щрихи в пръстта. 

Магьосница била съм нявга, разправят.

вторник, 29 октомври 2013 г.

Карнавал

В една стара тетрадка, по средата на уж празната й плът, спят стари мисли. Буква подир буква, полегнали една на друга, сънуват карнавал, леко поотвити от мастиленото си избеляло одеяло.

Сънуват написаното настроение, още усещат натиска на пръстите, докато са се раждали късно през нощта.

Той - карнавалът, неуморно се върти като дервиш. Въртял се е през цялото това време в облак от захарен памук, гирлянди, фойерверки, излязъл от остта на виенското колело, защото му е тясна.

Върти се със смях, викове, гърмежи, шепот, писъци и музика. Толкова много музика! Заплетена в плитките, в хванатите ръце, в усмивките, в целувките, в прегръдките...

Всичко в този карнавал е ... нежно?

Дори страшните маски, дори призраците, дори великаните, зарязали кокилите си да послушат латерната. 

Светлините се оглеждат в медените пити, в захарните петлета и всичко искри като бенгалски огън.

Гадателките там не вземат пари за обещания, а са раздавачи на надежда.
...

Карнавал, колкото цял град в мисли на няколко реда по средата на стара тетрадка.

събота, 26 октомври 2013 г.

Всичко

Светлината, която излъчваме.
От очите ни.
Широко отворени.
С по-тъмни ириси.

Светлината, която дишаме.
В дъха ни.
Рязък - като първа глътка.
С треперещи устни.

Светлината, която докосваме.
Пръстите ми на устните ти.
Устните ми на устните ти.
Със затаен дъх.

Светлината, която е сила.
Светлината, която сме.
Светлина в светлина.

60 секунди светлина.

сряда, 4 септември 2013 г.

Левитация

Заспиване с усмивка, под която се смее целувка.
Отражение на бял прозорец и слънчеви завивки.
Утрото е съпреживяване - левитация на ума.
Отваря очи с признание, което опитомява.

сряда, 17 юли 2013 г.

Местенце

Между ъгълчето отляво и три пръста под скулата, на кутре от трапчинката, нито милиметър повече, два слънчеви лъча са се приютили – превърнали се в лунички.
Щом започне лятото, боязливо се подават, подканяйки се една друга.
Вдигат очи към небето и пият слънчев нектар - да насити зениците им.
За да ги забележи връхчето на езика.

вторник, 16 юли 2013 г.

Калиграфско

По ръба на белега, малко след пулса и преди стълбичката,
попива мириса на слънце, завива се изящно нечетливо,
потъмнява при допир, засрамва се от поглед,
настръхва от полъх, трепери ...

"Отвъд представите за греховно и праведно се простира поле. 
Там те очаквам". 
Мевляна Джеляледдин Руми

от една прекрасна книга

p.s. обичам да чета на плажа

Лодка

Една чайка е капитан на лодката в далечината – видях я днес, следобед.
Дали й амулет срещу бури – люспи и кичур коса от самодива, но го отнесъл буря.
Дали й карта – ръчно шарена, но от векове преправяна, изгубила я по пътя.
Дали й аптечка – с илачи и ампула адреналин, но буря го изпила и станала ураган.
Дали й накрая армагана – писмо важно да проводи, но гладна сврака го изяла.
Видях я кацнала на носа на лодката да пее – запомнила написаното по ноти.
Питах се защо не летеше?
Посестримите й рекли, че нищо работа било.

Махна ми за довиждане с едно здраво крило.

вторник, 2 юли 2013 г.

Светлина

Една целувка, бяла,
застигна ме на ъгъла.
Валеше дълго, тъмно.
Примижах от светлината.

Премръзнал бе от лицемерие-
малко свое, малко чуждо.
Познал ме в тъмнината.
По една усмивка, бяла.

Може би стояхме дълго.
Може би мълчахме.
Може би валеше.
Преди да се целунем.

сряда, 5 юни 2013 г.

Полет

Разпрегнала съм бесовете,
да литнат високо,
да им се отпусне душата
(голяма душа носят).

Да прорежат очите им
като огньове хоризонта.
Да изпънат крила - мощни,
блеснали като мечта.

И моята душа да отдъхне от бяга,
да я напия с лудост,
с фантазии да я препълня -
извор, от който жадният пие.

Подир това ще ги яхна нагоре,
толкова, че главата ми
без въздух ще се замае,
и ще целуна слънцето.

сряда, 10 април 2013 г.

Диалог

Той: Усмихваш се. Какво мислиш?
Тя: (смее се) Нищо.
Той: А защо се усмихваш и така ме гледаш?
Тя: Защото съм по-щастлива.

8,15 ч., сряда, в метрото. Бяха зад мен. Не се обърнах да ги видя, не исках да визуализирам разговора. Вярвам, че така може да си говорят всички.

вторник, 9 април 2013 г.

Урок по дишане

Чух, животоспасяващо е в синевата.
Гравитацията протяга пръстите нагоре.
Роша еднопосочните облаци.
Плисва кристално синьо -
огромна въздишка в гърдите.
Изсвистяване на пресекулки
"не-мо-га-за-бо-га".

Неприземяването е метаморфоза, остъргваща душата с най-фината тъга - липсата да "съм".

(от тефтера)

понеделник, 8 април 2013 г.

Екзорсизъм

Отричаш ли се?

Проврях се през игленото ухо на баланса
неприлично безстрашна.
По-гъвкава от предразсъдъците,
впримчени около душата.
Останах оголен усет.

Отричаш ли се?

Точат думи там -
при една залиняла слънчева сянка.
Лъчите й ослепяха, горката.
Горката ...

Отричаш ли се?

"Каквото иска нека да ти вземе –
но само не душата, не душата!"*

Изкрещях по усет.

* на Камиче

събота, 6 април 2013 г.

Отражение

От шепа хапчета не помогна ни едно.
Проявяват се само страничните ми (д)ефекти.

Вия се в собствения ми свят,
спя живеейки,
проницателна съм в очевидното,
помня само измислици,
неразпознавам вкъщи,
превръщам хищник в себе си,
пиша образи под транс,
любопитствам от съпричастност,
споделям с мълчание,
откровена съм и да не ме питат,
размивам се, но съм все по-близо.

Все по-близо и до другото хапче.

неделя, 10 март 2013 г.

Балерина

 Танцът са пулсиращи ноти в
извитите стъпала
напрегнатите прасци
сгъвката на коленете
изтръпналите бедра
стегнатия корем
крехките рамене
изящния гръб.

Танц е повдигането на гърдите
докосването на ръцете 
отмятането на шията
потрепването на ноздрите.

Танцът е вътрешна красота.

вторник, 5 март 2013 г.

Недостатъчност

Съвсем ми е недостатъчно
обичането
мечтаенето
                  писането
                               четенето
       пътуването

Ненасит(е)на съм.

Ще се пренавия столетия назад.
За да запаля кладата.
Кармично ми е повелено.

понеделник, 4 март 2013 г.

Усещане

Ръцете ми са също гладко мляко.
Будя угаснали светулки.
Не помнех.  

Пръсти пият кожата ми.
На настървени глътки.
Целувай ръцете ми!
За да ги помня такива.
---------------------------------------------------
След странната седмица ми се прииска да напиша нещо различно, ей така, след като и за мода писах ... 

петък, 15 февруари 2013 г.

Реминисценция

Тихото безумие в очите ражда шепотни миражи. Звездите са хапчета за приказки. Изпари се в облак мракът и валя, валяха пеперуди. Обагри се леглото с пръски от дъгата...

Луната слуша увертюра с параходна свирка. Прибоят с басов глас се извисява над скалите. Перата на чайките рисуват стъпки по пясъка - ситнят навътре, навътре в морето. Бризът с вятърничав характер разрушава дневните замъци. Фарът смущава сегиз-тогаз сребърните целувки на делфините. Радостните им перки раждат морска пяна. Мехурчета се пукат в шансонни усмивки...

Шепот.