Чух, животоспасяващо е в синевата.
Гравитацията протяга пръстите нагоре.
Роша еднопосочните облаци.
Плисва кристално синьо -
огромна въздишка в гърдите.
Изсвистяване на пресекулки
"не-мо-га-за-бо-га".
Неприземяването е метаморфоза, остъргваща душата с най-фината тъга - липсата да "съм".
(от тефтера)
