сряда, 5 юни 2013 г.

Полет

Разпрегнала съм бесовете,
да литнат високо,
да им се отпусне душата
(голяма душа носят).

Да прорежат очите им
като огньове хоризонта.
Да изпънат крила - мощни,
блеснали като мечта.

И моята душа да отдъхне от бяга,
да я напия с лудост,
с фантазии да я препълня -
извор, от който жадният пие.

Подир това ще ги яхна нагоре,
толкова, че главата ми
без въздух ще се замае,
и ще целуна слънцето.

Няма коментари: