вторник, 29 октомври 2013 г.

Карнавал

В една стара тетрадка, по средата на уж празната й плът, спят стари мисли. Буква подир буква, полегнали една на друга, сънуват карнавал, леко поотвити от мастиленото си избеляло одеяло.

Сънуват написаното настроение, още усещат натиска на пръстите, докато са се раждали късно през нощта.

Той - карнавалът, неуморно се върти като дервиш. Въртял се е през цялото това време в облак от захарен памук, гирлянди, фойерверки, излязъл от остта на виенското колело, защото му е тясна.

Върти се със смях, викове, гърмежи, шепот, писъци и музика. Толкова много музика! Заплетена в плитките, в хванатите ръце, в усмивките, в целувките, в прегръдките...

Всичко в този карнавал е ... нежно?

Дори страшните маски, дори призраците, дори великаните, зарязали кокилите си да послушат латерната. 

Светлините се оглеждат в медените пити, в захарните петлета и всичко искри като бенгалски огън.

Гадателките там не вземат пари за обещания, а са раздавачи на надежда.
...

Карнавал, колкото цял град в мисли на няколко реда по средата на стара тетрадка.

събота, 26 октомври 2013 г.

Всичко

Светлината, която излъчваме.
От очите ни.
Широко отворени.
С по-тъмни ириси.

Светлината, която дишаме.
В дъха ни.
Рязък - като първа глътка.
С треперещи устни.

Светлината, която докосваме.
Пръстите ми на устните ти.
Устните ми на устните ти.
Със затаен дъх.

Светлината, която е сила.
Светлината, която сме.
Светлина в светлина.

60 секунди светлина.