петък, 28 ноември 2014 г.

Метаморфоза

Тя е какавида, грее се от собствена си топлина в пашкула, свита в мислите си, възприятията – в нея и извън нея.
Връхлитат я като течение между отворения прозорец на стремежите й и процепа, който е изсякъл в пашкула й с целувката си и невъзможността си още да я сложи на върха на пръстите си, но вече вдигната на пиедестала на мечтите, и да се сътвори с нея.
Тя търпеливо, о, колко надеждно, чака времето, през което крилете й ще пораснат силни, цветни, ще излезе сама оттам, с рошавите си дълги къдрици, през този животворен канал, който направи за нея, за дъха си, да я диша.
За да е възможно раждането й, асистирано от обичта му.
След това метаморфозата им ще бъде, ще се случва на олтара на онзи пиедестал, под телата на саможертвите им, мумифицирани с копринена нишка.
Тя е пеперудената надежда в очите на сбъдването им.

На Ася

Няма коментари:

Публикуване на коментар