неделя, 28 декември 2014 г.

Слънчасала

За 2 секунди става лято.
По телепатия.
Така слънчасала бегълката
от графа "разни есени и зими".
Изгубили й дирите.
Босите.
За 2 секунди.

вторник, 16 декември 2014 г.

Надбягване

Ничия болка, останала по скъсания бинт.
Паднала прашна от тичане и коленичене
на осовата линия за птиците.
Гърчи се заслепена от дима на изтърканите гуми.
Бърше перките от атмосферни аномалии.
Души прозоречните следи от въздишки.
Седи на самолетните хълбоци, изтощена от турбуленция.
Атеистично не иска лечение за експериментално объркани.

понеделник, 15 декември 2014 г.

Изразяване

Тревата попива мълчанието.
Умее да слуша полегналата в гърдите ѝ тайна, толкова крещяна в себе си, че е прегракнала.
Увива издраното ѝ гърло с китка детелини и ласкаво, ефирно я осветява с роса, придумва мислите в кротналото ѝ се сърце.
За да се изрече мълчанието – дума, няколко.
За да живеят сред хаоса на всичко сътворено, да намерят смисъла си, да се подредят в безкраен низ от същности, които ще пътуват далеко, далеко.
Там, където започва всичко.

събота, 13 декември 2014 г.

Разсъмване

Когато вятърът нашепва стихове дървесни на облаците, що притихнали са край Луната, а звездите притварят очи омаяни, тогаз в тъмата идва друго време – полунощно, полуутринно. Издигат се душите на тревите в лятна омара, аленее аурата ѝ също макове, нощта се прозява с лавандулова въздишка, пръстите ѝ затулват последните светулки пазачи, умиряват тварите за опашките, изшътква на совите и настава тишина.
Стиховете падат обратно в листа по клоните, за да я чуят, да усетят стъпките ѝ -нижат се като ноти по петолинието на топлата земя, трептят я, изтръгват стонове от сънищата ѝ.
Тя отдалеч мержелее между дърветата с ефирната си рокля сияние, с омайничета в рошавите коси, понесла стомна жива вода на рамото си.
Първом напоява житото, после бързокрилите атове на вятъра, плисва в бързеите, прави чай на самодивите, сипва в кладенеца за причастие и умива очите на слънцето.
Последните капки разлива по устните си.
Сетне, когато светлината напъпи в небето, надвесва се и те целува по сърцето.
Издайнически, по възглавницата има омайничета.

четвъртък, 11 декември 2014 г.

Без точка

Четеш книгата, която не написах, в нощите, в които ме няма по устните ти.
Макар да не отсъствам.
Всички останали 24-часови полунощи са низ след низ страници физика на душата.
И изящната ти редакция на обърканите ми словосъчетания.

В От любов.

На корицата са инициалите ни. Както се подписахме под обета.

Без точка

Като безкрая на книгата ми