вторник, 12 май 2015 г.

Усмивка

Вземай си тази усмивка -
леко кривата, хлапашка,
вирнала ъгълче към слънцето.
Вземай я - странна ми е,
съвсем не ми приляга на дните.
Току-се усмихне, когато
най съм сърдита...
Когато съм тъжна -
ще вземе да прихне,
да се надсмея над себе си...
Нацупва се като дете,
облича скуката в
муцунка шегобиец -
сякаш съм 18-годишна,
вятърничава, девойка.
Къде да я дяна?
Да можеш, моля,
да я изтриеш -
с палец да изтъркаш
това инатливо ъгълче,
което подскача като те види.
Ето, и мислено я усещам!
Лудетина!
Или... ако може, моля,
да ме целунеш, току-виж...
ти се лепнала обратно.
Като вирус.

Аз... май пораснала съм
за такива боледувания.

"Не става", смееш се.
Лика-прилика ми била.

Вироглавец.

"Хлапачка".

И ме целуна.

петък, 16 януари 2015 г.

Класификация

Прилягаме си като стари любовници - знаем си страстта по дъха, по фантазиите (искам ти ги всичките), по бръчките на чаршафа, по ъгълчето на усмивката, по едновременната еякулация.
Еднакви сме по страст, по вид.

Естествено ни е.
Дори ядосването е любов.
А уж мълчим.

И колко е чудесно, че още се изненадваме! -
благодаря за ментовите облаци.

вторник, 13 януари 2015 г.

Сделка

Докато с теб не се разбираме
на коя улица е кафенето,
непозната ме спря и ми даде
последната глътка от кафето си -
утайката, която рисува бъдещето.

На една пейка
си разменихме мислите.
Чантите.
Бъдещето.

Чакай я.

Аз търся дома си.

четвъртък, 8 януари 2015 г.

Малини

Аз, с малиновите устни,
които брали са любов тази нощ.
Тъмни, като засраменото пълнолуние
иззад облаците.
Сладки, като споделена мисъл.
Малиновите ми устни,
с които те шепна – любовно.
Малиновите ми устни,
които искам да вкусиш
на среднощната ни закуска –
на тераса под крилете на бряст.
Унесени от сънените ти зеници,
в които потъвам и се въздигам ...
влюбена.
Малиновите ми устни,
с които те целувам,
с които те обичам,
с които те засищам.
Аз, малиновото ти момиче.
С вкус на малини.
И с твоя, любов.
По малиновите ми устни.