събота, 7 януари 2017 г.

Единствена

Не се оглеждам във сърцето ти.
Смятам даже и на пръсти -
място в него няма.
Не се чувам в думите ти.
Може би не ги изричаш
или от мълчание съм оглушала.

Няма ме като социално присъствие.
Асоциализира ме последователно -
няма ме в профил, нито в анфас.
Не споделям масата за обяд.
Не гони поне гълъбите,
в трошиците са малките неща.

Няма ме на ключа в джоба ти.
Сменил си бравите,
напразно счупих няколко надежди.
Няма ме на снимките в дома ни -
общия, с бурканите със сладко.
Сякаш не съм била в очите ти.

Замълчи: В полунощ ли видя, че не съм единствена?

Няма коментари:

Публикуване на коментар