Зад прозореца със саксиите пиша и правя любов. Правим любов, смях, музика, пишем любов. Шарените пердета като глашатаи огласяват града с думите ни, понякога хапливи - там, на пулса на китката, понякога дращещи по ухото, понякога силни, нетърпеливи, възразяващи. Обичливи. И когато на другия край на реката (на един хвърлей с бинокъла ти) във веслата на лодките се блъсват ядосаните ни удивителни, вече се помиряваме. С въпросителни, погледи на срички, многоточия.
И пишем любов. С кафето четем. Смях. Музика. Разходка до реката. Ах, рибите виж! Понякога ги следваме в съня си. Тази нощ съм със зелените перки, рибарю! После ти наляво, аз надясно из живота или заедно се връщаме. Зад прозореца със саксиите.
Няма време, мое момче, няма време за предпазливости. Ни за гордост, ни за принципи. Затова сме тук, високо. Така се пише любов.
Мое момче... да ме простиш, че те измечтах, но зад прозореца със саксиите пиша за любов. И сънувам, че съм риба. А после залязвам. С думите ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар