събота, 7 януари 2017 г.

Измислица

Ако реша да те измислям
(а аз решавам често),
преплитам две съдби,
слагам раковина за сърце,
море във вените да бие,
няколко лунички песъчинки,
рисувам вишнева усмивка.
Прошепвам в раковината "Любов"
и дефибрилирам със пера от чайка.
Очите - тях няма как да ги измисля,
от тях започва всичко необятно -
морето, пясъка и песента на чайките...,
нежни стръкчета любов,
покълнали на слънцето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар