петък, 21 октомври 2011 г.

Лято

Като ме докосваш онемявам като житен клас, натежал от росата. Маково съм цъфнала, червено наркотично. Маранята от ръцете ти гори по мен.
Жегата се протяга като котка над полята и ни пази сянка от есента. Вятърът дреме в краката ни. Щурци хихикат край нас.
Като гальовен следобед се гушиш в пазвата ми. Юнското слънце плажува в пясъчните ни очи. Тревата зелено се е вплела в косата ми и скача палаво към теб, докато се навеждам за целувка. Лилав сок по дрехите ни и петна от морска пяна за доказателство, че сме опитали залеза.
Пръстите ни, оцапани с „искам“ се сплитат в прегръдка.
Политам.

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Среща

Ще се нагиздя с макова рокля, червена като залеза, омачкана от прегръдки.
С роса ще пригладя косите си, ще посипя с цветен прашец скулите, ще метна няколко песъчинки на миглите и ще си начервя устните с вишна.
Ще се напарфюмирам с лавандулово лилаво и въздъхнало-влюбена ще се огледам в звездния прозорец. Нетърпелива.
Неволно ще забравя сандалите под леглото и боса ще хукна за среща по никое време.
Пет минути в съня ни.