Начисто

Ела, да забравим спомена.
Ще измислим нов -
по-светъл, по-цветен, 
по-слънчев, по-летен. 
Не тъй крехък, не тъй тъжен, 
не тъй нащърбен, не тъй недоизречен.
Ела, да докоснем косите на житата, 
да пием дъжда, да разрошим вятъра.
Ела си в сърцето ми, 
сякаш не си си тръгвал никога,
сякаш не си наръфвал аортата му с острите си думи, 
сякаш не си го колабирал с мълчание.
Ела си в стиха ми, 
за да не са само безцелни букви, многоточия, въпросителни.
Ела, лей любов в душата ми, 
сякаш още я има, сякаш още е моя, сякаш още е твоя.
Ела.
Нека забравим.

Приспивно

Приспи ме в бялата си нега,
тъкана от нишки, поени с мълчание.
Опъни я като саван над лицето ми,
спусни я леко над сърцето,
да притули кротко, полека ударите му.
Капките да застинат в него успокоени.

Покрий ме цяла, да не видя лъчите му,
да не ме мамят блестящите люспи,
отразили слънцето ми,
да не се паля в черните огньове на очите му...

Увий ме, стегни, да се запази дъхът ми с името му,
та някога... кога ме събудят,
да помня 'що съм дишала.
Положи ме в тревата, да раста с нея нагоре,
да се оплета о дърветата, да литна с птиците.

Попей ми за там, дето отивам -
да ми е лека душата.
Лека, сякаш ме носят крилата му.

Реалност

Реалността е на километри до морето,
отправна точка извън предразсъдъците.
Реалността е нахакана хлапачка,
която невъзпитано възсяда срама.
Реалността е окичила на черната си тениска
скалпове на галактики, в които се е случила.
Реалността е щастие през осъзнатия гняв,
че сме тленни - твоето очаквано съзряване.
Реалността е спокойствието да се приемем,
прощаващи най-вече на себе си.

Реалността ни сгушва споделени,
благодарни за възглавката от макове.
Реалността мирише на солена вода и бриз,
щраква прегръдки в рамката на огледалото.
Реалността е диханието на сърцето,
когато докосваш небцето на луната ми.
Реалността е опънала с пръсти косата ми,
диша през порите ми и пие негата ми.
Реалността ще роди някой ден син,
смел като мечтите на баща си.

Редно било е така нереално да се случи.
Оттук насетне е на хвърлей часовник
и шепа целунати лунички.

Защото реалността е най-искрената ни причина.

Мъдрост

За месец и половина помъдрях,
а чаках цели двадесет лета
(до 100 остават още малко сънища).
Изпросила тъга и тишина
затворих се във битието.

Усетих се почти жена,
а как ми беше непонятна
кокетната й суета на чувствата.
Сгърчих се от плама на омразата,
разширила лумналите ми зеници.
Видях се красива (най-сетне)
със сенките от сълзливи нощи.

Намерих се в пътищата на невроните,
по които свърнах мислено безстрашна.
Спомних се във буквите и точките,
склерозирали в забранената тетрадка.
Чух се в звука на молитвата,
узряла в прошката, която дадох.

Звуча почти доволно, нахакано, по женски...
Но всъщност давам стомна мъдрост
за риза, просната в гората,
и за смеха ми - пъргав и момичешки.

Изпепеляване

Изгаряне. До бяло. Нажежава атомите, пламтят от кислорода, който съм погълнала със свистене, с последен дъх, на един дъх.

Вик, крещящ, до бяло, със свръхсили, обтегнати от пламъка, пуснат от юздите на мълчанието, на стрелките и времето, в което стремената са се впивали до кръв в хълбоците му.

Допир. Изпънатите пръсти на въжеиграчката, ръбът на очакването, линията, която разделя сега от нирваната. До бяло стискат пръстите сенките на тялото ми, до бяло дращят, до бяло галят.

Възвисяване. В светлината на зениците, тъмни като нощ в джунглата. Силата на водопадите реве във вените. Грохотът на залива трепери, откъртва тъмнината в мен.

До бяло се изпепелявам. Предпоследна „аз” със себе си. После е нирваната.
В множествено число.

Deja vu

Призрачно дълбоко ми е.
Аз съм ехо в раковина.
Нещо ми е впримчило гласа.
Нещо тъжно, страшно, страшно...
Как се пееше морето?
Прерязва гласът му из дума струните ми.
Пият, лочат резците му сънищата ми.
И ставам бледа, призрачна, ослепявам без мечти.
Толкова ми е дълбоко, че да се удавя е спасение.
Deja vu. А нямам толкова животи.
Имам ли още сили да плувам с призраци...
Да, да, deja vu.
Оптимистка до последно.

Докосвам с пръстите ти, където ми беше сърцето.

Вирус

Заразно е вменяваното усещане за безпомощност.
Поглъща мечтите антитела.