Реалност

Реалността е на километри до морето,
отправна точка извън предразсъдъците.
Реалността е нахакана хлапачка,
която невъзпитано възсяда срама.
Реалността е окичила на черната си тениска
скалпове на галактики, в които се е случила.
Реалността е щастие през осъзнатия гняв,
че сме тленни - твоето очаквано съзряване.
Реалността е спокойствието да се приемем,
прощаващи най-вече на себе си.

Реалността ни сгушва споделени,
благодарни за възглавката от макове.
Реалността мирише на солена вода и бриз,
щраква прегръдки в рамката на огледалото.
Реалността е диханието на сърцето,
когато докосваш небцето на луната ми.
Реалността е опънала с пръсти косата ми,
диша през порите ми и пие негата ми.
Реалността ще роди някой ден син,
смел като мечтите на баща си.

Редно било е така нереално да се случи.
Оттук насетне е на хвърлей часовник
и шепа целунати лунички.

Защото реалността е най-искрената ни причина.