Метаморфоза

Тя е какавида, грее се от собствена си топлина в пашкула, свита в мислите си, възприятията – в нея и извън нея.
Връхлитат я като течение между отворения прозорец на стремежите й и процепа, който е изсякъл в пашкула й с целувката си и невъзможността си още да я сложи на върха на пръстите си, но вече вдигната на пиедестала на мечтите, и да се сътвори с нея.
Тя търпеливо, о, колко надеждно, чака времето, през което крилете й ще пораснат силни, цветни, ще излезе сама оттам, с рошавите си дълги къдрици, през този животворен канал, който направи за нея, за дъха си, да я диша.
За да е възможно раждането й, асистирано от обичта му.
След това метаморфозата им ще бъде, ще се случва на олтара на онзи пиедестал, под телата на саможертвите им, мумифицирани с копринена нишка.
Тя е пеперудената надежда в очите на сбъдването им.

На Ася

На втората улица вляво

Късно саке. 

Гейшите свеждат очи. 

Йероглифи по езика. 

Минутите режат сухожилия. 

Жените с криле пият саке. 

Отвъд. 

С бинтовани китки.

Есенна соната

 Есента се сипе по ноти,

докосва петолинието на земята,

долавя нежния ромон на листата,

настройва трелите на окъснелите птици,

движи лъка на вятъра по облаците,

забързва стрелките на слънцето

и в бавен танц, също изящна балерина,

пребоядисва дома на лятото

в любимите си краски.

Сетне доволна раздипля полите си

сред дъхавите треви

и пише в дневника си

любовно писмо „До едно лято”. 

За The Sixth Sense Photography /Lazarina Karaivanova/