петък, 21 октомври 2011 г.

Лято

Като ме докосваш онемявам като житен клас, натежал от росата. Маково съм цъфнала, червено наркотично. Маранята от ръцете ти гори по мен.
Жегата се протяга като котка над полята и ни пази сянка от есента. Вятърът дреме в краката ни. Щурци хихикат край нас.
Като гальовен следобед се гушиш в пазвата ми. Юнското слънце плажува в пясъчните ни очи. Тревата зелено се е вплела в косата ми и скача палаво към теб, докато се навеждам за целувка. Лилав сок по дрехите ни и петна от морска пяна за доказателство, че сме опитали залеза.
Пръстите ни, оцапани с „искам“ се сплитат в прегръдка.
Политам.

3 коментара:

  1. Мерси, Лази;) От време на време в тефтерите си намирам неща, които съм писала.

    ОтговорИзтриване
  2. А трябва по- често да търсиш в тефтерите... :) Удоволствие е да те чета!

    ОтговорИзтриване