вторник, 26 юни 2012 г.

Митология

Умея да се вричам тихомълком в сладкогласни нощи.
Връзвам с усмивки слънчевите плитки на утрините.
Танцувам лекокрило по оперението на залеза.
Измислям пътища през многоточия и въпросителни.
Забърквам фантасмагорични спомени.
Прегръщам маково нежна, до упояване.
Бленувам зъбите на вълк единак.

Не умея бъдещето без.

... но споделям рецепта за митове, сътворени в обичане.

Честит празник,
Дишай от щастието в сърцето ти!

5 коментара:

  1. Анонимен26 юни 2012 г., 5:06

    Еййййй, ти си най- големия ми подарък- това, че те има и си до мен! Благодаря ти прекраснице, от сърце! Обичам те, повече :)

    И аз ще ти напомням :)

    ОтговорИзтриване
  2. Мила, аз не съм никакъв подарък, но големият ти подарък ... те чака;)
    Няма за какво да ми благодариш, но аз ако тръгна, няма да ми стигне блога;)) БЛАГОДАРЯ!
    А догодина една торта ще ти направя;)

    ОтговорИзтриване
  3. p.s. Забравих много важно нещо - да внимаваш да не те изяде вълка;Р

    ОтговорИзтриване
  4. Аз вълка го нося със себе си и е близо до теб :) За тортата незнам ама като се върна ще си направим една Мохито вечер :)И многоооо хубави снимки :)

    ОтговорИзтриване
  5. Този вълк е кротък, за него не се притеснявам;)), пък и с думи няма да се засити ;))
    Да направиш една морска снимка с татуировката;))

    ОтговорИзтриване