петък, 15 февруари 2013 г.

Реминисценция

Тихото безумие в очите ражда шепотни миражи. Звездите са хапчета за приказки. Изпари се в облак мракът и валя, валяха пеперуди. Обагри се леглото с пръски от дъгата...

Луната слуша увертюра с параходна свирка. Прибоят с басов глас се извисява над скалите. Перата на чайките рисуват стъпки по пясъка - ситнят навътре, навътре в морето. Бризът с вятърничав характер разрушава дневните замъци. Фарът смущава сегиз-тогаз сребърните целувки на делфините. Радостните им перки раждат морска пяна. Мехурчета се пукат в шансонни усмивки...

Шепот.