Той: Усмихваш се. Какво мислиш?
Тя: (смее се) Нищо.
Той: А защо се усмихваш и така ме гледаш?
Тя: Защото съм по-щастлива.
8,15 ч., сряда, в метрото. Бяха зад мен. Не се обърнах да ги видя, не исках да визуализирам разговора. Вярвам, че така може да си говорят всички.
сряда, 10 април 2013 г.
вторник, 9 април 2013 г.
Урок по дишане
Чух, животоспасяващо е в синевата.
Гравитацията протяга пръстите нагоре.
Роша еднопосочните облаци.
Плисва кристално синьо -
огромна въздишка в гърдите.
Изсвистяване на пресекулки
"не-мо-га-за-бо-га".
Неприземяването е метаморфоза, остъргваща душата с най-фината тъга - липсата да "съм".
(от тефтера)
Гравитацията протяга пръстите нагоре.
Роша еднопосочните облаци.
Плисва кристално синьо -
огромна въздишка в гърдите.
Изсвистяване на пресекулки
"не-мо-га-за-бо-га".
Неприземяването е метаморфоза, остъргваща душата с най-фината тъга - липсата да "съм".
(от тефтера)
понеделник, 8 април 2013 г.
Екзорсизъм
Отричаш ли се?
Проврях се през игленото ухо на баланса
неприлично безстрашна.
По-гъвкава от предразсъдъците,
впримчени около душата.
Останах оголен усет.
Отричаш ли се?
Точат думи там -
при една залиняла слънчева сянка.
Лъчите й ослепяха, горката.
Горката ...
Отричаш ли се?
"Каквото иска нека да ти вземе –
но само не душата, не душата!"*
Изкрещях по усет.
* на Камиче
Проврях се през игленото ухо на баланса
неприлично безстрашна.
По-гъвкава от предразсъдъците,
впримчени около душата.
Останах оголен усет.
Отричаш ли се?
Точат думи там -
при една залиняла слънчева сянка.
Лъчите й ослепяха, горката.
Горката ...
Отричаш ли се?
"Каквото иска нека да ти вземе –
но само не душата, не душата!"*
Изкрещях по усет.
* на Камиче
събота, 6 април 2013 г.
Отражение
От шепа хапчета не помогна ни едно.
Проявяват се само страничните ми (д)ефекти.
Вия се в собствения ми свят,
спя живеейки,
проницателна съм в очевидното,
помня само измислици,
неразпознавам вкъщи,
превръщам хищник в себе си,
пиша образи под транс,
любопитствам от съпричастност,
споделям с мълчание,
откровена съм и да не ме питат,
размивам се, но съм все по-близо.
Все по-близо и до другото хапче.
Проявяват се само страничните ми (д)ефекти.
Вия се в собствения ми свят,
спя живеейки,
проницателна съм в очевидното,
помня само измислици,
неразпознавам вкъщи,
превръщам хищник в себе си,
пиша образи под транс,
любопитствам от съпричастност,
споделям с мълчание,
откровена съм и да не ме питат,
размивам се, но съм все по-близо.
Все по-близо и до другото хапче.
Абонамент за:
Публикации (Atom)