сряда, 10 април 2013 г.

Диалог

Той: Усмихваш се. Какво мислиш?
Тя: (смее се) Нищо.
Той: А защо се усмихваш и така ме гледаш?
Тя: Защото съм по-щастлива.

8,15 ч., сряда, в метрото. Бяха зад мен. Не се обърнах да ги видя, не исках да визуализирам разговора. Вярвам, че така може да си говорят всички.

вторник, 9 април 2013 г.

Урок по дишане

Чух, животоспасяващо е в синевата.
Гравитацията протяга пръстите нагоре.
Роша еднопосочните облаци.
Плисва кристално синьо -
огромна въздишка в гърдите.
Изсвистяване на пресекулки
"не-мо-га-за-бо-га".

Неприземяването е метаморфоза, остъргваща душата с най-фината тъга - липсата да "съм".

(от тефтера)

понеделник, 8 април 2013 г.

Екзорсизъм

Отричаш ли се?

Проврях се през игленото ухо на баланса
неприлично безстрашна.
По-гъвкава от предразсъдъците,
впримчени около душата.
Останах оголен усет.

Отричаш ли се?

Точат думи там -
при една залиняла слънчева сянка.
Лъчите й ослепяха, горката.
Горката ...

Отричаш ли се?

"Каквото иска нека да ти вземе –
но само не душата, не душата!"*

Изкрещях по усет.

* на Камиче

събота, 6 април 2013 г.

Отражение

От шепа хапчета не помогна ни едно.
Проявяват се само страничните ми (д)ефекти.

Вия се в собствения ми свят,
спя живеейки,
проницателна съм в очевидното,
помня само измислици,
неразпознавам вкъщи,
превръщам хищник в себе си,
пиша образи под транс,
любопитствам от съпричастност,
споделям с мълчание,
откровена съм и да не ме питат,
размивам се, но съм все по-близо.

Все по-близо и до другото хапче.