Между ъгълчето отляво и три пръста под скулата, на кутре от трапчинката, нито милиметър повече, два слънчеви лъча са се приютили – превърнали се в лунички.
Щом започне лятото, боязливо се подават, подканяйки се една друга.
Вдигат очи към небето и пият слънчев нектар - да насити зениците им.
За да ги забележи връхчето на езика.
сряда, 17 юли 2013 г.
вторник, 16 юли 2013 г.
Калиграфско
По ръба на белега, малко след пулса и преди стълбичката,
попива мириса на слънце, завива се изящно нечетливо,
потъмнява при допир, засрамва се от поглед,
настръхва от полъх, трепери ...
"Отвъд представите за греховно и праведно се простира поле.
Там те очаквам".
Мевляна Джеляледдин Руми
от една прекрасна книга
p.s. обичам да чета на плажа
попива мириса на слънце, завива се изящно нечетливо,
потъмнява при допир, засрамва се от поглед,
настръхва от полъх, трепери ...
"Отвъд представите за греховно и праведно се простира поле.
Там те очаквам".
Мевляна Джеляледдин Руми
от една прекрасна книга
p.s. обичам да чета на плажа
Лодка
Една чайка е капитан на лодката в далечината – видях я днес, следобед.
Дали й амулет срещу бури – люспи и кичур коса от самодива, но го отнесъл буря.
Дали й карта – ръчно шарена, но от векове преправяна, изгубила я по пътя.
Дали й аптечка – с илачи и ампула адреналин, но буря го изпила и станала ураган.
Дали й накрая армагана – писмо важно да проводи, но гладна сврака го изяла.
Видях я кацнала на носа на лодката да пее – запомнила написаното по ноти.
Питах се защо не летеше?
Посестримите й рекли, че нищо работа било.
Махна ми за довиждане с едно здраво крило.
Дали й амулет срещу бури – люспи и кичур коса от самодива, но го отнесъл буря.
Дали й карта – ръчно шарена, но от векове преправяна, изгубила я по пътя.
Дали й аптечка – с илачи и ампула адреналин, но буря го изпила и станала ураган.
Дали й накрая армагана – писмо важно да проводи, но гладна сврака го изяла.
Видях я кацнала на носа на лодката да пее – запомнила написаното по ноти.
Питах се защо не летеше?
Посестримите й рекли, че нищо работа било.
Махна ми за довиждане с едно здраво крило.
вторник, 2 юли 2013 г.
Светлина
Една целувка, бяла,
застигна ме на ъгъла.
Валеше дълго, тъмно.
Примижах от светлината.
Премръзнал бе от лицемерие-
малко свое, малко чуждо.
Познал ме в тъмнината.
По една усмивка, бяла.
Може би стояхме дълго.
Може би мълчахме.
Може би валеше.
Преди да се целунем.
застигна ме на ъгъла.
Валеше дълго, тъмно.
Примижах от светлината.
Премръзнал бе от лицемерие-
малко свое, малко чуждо.
Познал ме в тъмнината.
По една усмивка, бяла.
Може би стояхме дълго.
Може би мълчахме.
Може би валеше.
Преди да се целунем.
Абонамент за:
Публикации (Atom)