сряда, 17 юли 2013 г.

Местенце

Между ъгълчето отляво и три пръста под скулата, на кутре от трапчинката, нито милиметър повече, два слънчеви лъча са се приютили – превърнали се в лунички.
Щом започне лятото, боязливо се подават, подканяйки се една друга.
Вдигат очи към небето и пият слънчев нектар - да насити зениците им.
За да ги забележи връхчето на езика.

вторник, 16 юли 2013 г.

Калиграфско

По ръба на белега, малко след пулса и преди стълбичката,
попива мириса на слънце, завива се изящно нечетливо,
потъмнява при допир, засрамва се от поглед,
настръхва от полъх, трепери ...

"Отвъд представите за греховно и праведно се простира поле. 
Там те очаквам". 
Мевляна Джеляледдин Руми

от една прекрасна книга

p.s. обичам да чета на плажа

Лодка

Една чайка е капитан на лодката в далечината – видях я днес, следобед.
Дали й амулет срещу бури – люспи и кичур коса от самодива, но го отнесъл буря.
Дали й карта – ръчно шарена, но от векове преправяна, изгубила я по пътя.
Дали й аптечка – с илачи и ампула адреналин, но буря го изпила и станала ураган.
Дали й накрая армагана – писмо важно да проводи, но гладна сврака го изяла.
Видях я кацнала на носа на лодката да пее – запомнила написаното по ноти.
Питах се защо не летеше?
Посестримите й рекли, че нищо работа било.

Махна ми за довиждане с едно здраво крило.

вторник, 2 юли 2013 г.

Светлина

Една целувка, бяла,
застигна ме на ъгъла.
Валеше дълго, тъмно.
Примижах от светлината.

Премръзнал бе от лицемерие-
малко свое, малко чуждо.
Познал ме в тъмнината.
По една усмивка, бяла.

Може би стояхме дълго.
Може би мълчахме.
Може би валеше.
Преди да се целунем.