Една целувка, бяла,
застигна ме на ъгъла.
Валеше дълго, тъмно.
Примижах от светлината.
Премръзнал бе от лицемерие-
малко свое, малко чуждо.
Познал ме в тъмнината.
По една усмивка, бяла.
Може би стояхме дълго.
Може би мълчахме.
Може би валеше.
Преди да се целунем.
