вторник, 16 юли 2013 г.

Лодка

Една чайка е капитан на лодката в далечината – видях я днес, следобед.
Дали й амулет срещу бури – люспи и кичур коса от самодива, но го отнесъл буря.
Дали й карта – ръчно шарена, но от векове преправяна, изгубила я по пътя.
Дали й аптечка – с илачи и ампула адреналин, но буря го изпила и станала ураган.
Дали й накрая армагана – писмо важно да проводи, но гладна сврака го изяла.
Видях я кацнала на носа на лодката да пее – запомнила написаното по ноти.
Питах се защо не летеше?
Посестримите й рекли, че нищо работа било.

Махна ми за довиждане с едно здраво крило.

Няма коментари: