Видях жена - смугла, с голи глезени,
боса стъпва по поляна.
Ослуша се, легна и се сгуши -
сякаш ще се ражда.
Зарови пръсти в пръстта,
стисна я,
раздроби я на дози памет,
попи й силата.
В индигово присвятват очите й.
Пулсира въздухът около.
Ей там две зеници страшни гледаха,
лумнали в огън.
Водата под ръката й занемя,
не трепна и на капка.
Тя влезе, пиейки се цялата в нея,
кристална.
Взор светъл отвисоко поиска я,
въздигната бе надалеко -
останаха щрихи в пръстта.
Магьосница била съм нявга, разправят.