сряда, 4 декември 2013 г.

Аура

Видях жена - смугла, с голи глезени,
боса стъпва по поляна.
Ослуша се, легна и се сгуши -
сякаш ще се ражда.

Зарови пръсти в пръстта,
стисна я,
раздроби я на дози памет,
попи й силата.

В индигово присвятват очите й.
Пулсира въздухът около.
Ей там две зеници страшни гледаха,
лумнали в огън.

Водата под ръката й занемя,
не трепна и на капка.
Тя влезе, пиейки се цялата в нея,
кристална.

Взор светъл отвисоко поиска я,
въздигната бе надалеко -
останаха щрихи в пръстта. 

Магьосница била съм нявга, разправят.