неделя, 28 декември 2014 г.

Слънчасала

За 2 секунди става лято.
По телепатия.
Така слънчасала бегълката
от графа "разни есени и зими".
Изгубили й дирите.
Босите.
За 2 секунди.

вторник, 16 декември 2014 г.

Надбягване

Ничия болка, останала по скъсания бинт.
Паднала прашна от тичане и коленичене
на осовата линия за птиците.
Гърчи се заслепена от дима на изтърканите гуми.
Бърше перките от атмосферни аномалии.
Души прозоречните следи от въздишки.
Седи на самолетните хълбоци, изтощена от турбуленция.
Атеистично не иска лечение за експериментално объркани.

понеделник, 15 декември 2014 г.

Изразяване

Тревата попива мълчанието.
Умее да слуша полегналата в гърдите ѝ тайна, толкова крещяна в себе си, че е прегракнала.
Увива издраното ѝ гърло с китка детелини и ласкаво, ефирно я осветява с роса, придумва мислите в кротналото ѝ се сърце.
За да се изрече мълчанието – дума, няколко.
За да живеят сред хаоса на всичко сътворено, да намерят смисъла си, да се подредят в безкраен низ от същности, които ще пътуват далеко, далеко.
Там, където започва всичко.

събота, 13 декември 2014 г.

Разсъмване

Когато вятърът нашепва стихове дървесни на облаците, що притихнали са край Луната, а звездите притварят очи омаяни, тогаз в тъмата идва друго време – полунощно, полуутринно. Издигат се душите на тревите в лятна омара, аленее аурата ѝ също макове, нощта се прозява с лавандулова въздишка, пръстите ѝ затулват последните светулки пазачи, умиряват тварите за опашките, изшътква на совите и настава тишина.
Стиховете падат обратно в листа по клоните, за да я чуят, да усетят стъпките ѝ -нижат се като ноти по петолинието на топлата земя, трептят я, изтръгват стонове от сънищата ѝ.
Тя отдалеч мержелее между дърветата с ефирната си рокля сияние, с омайничета в рошавите коси, понесла стомна жива вода на рамото си.
Първом напоява житото, после бързокрилите атове на вятъра, плисва в бързеите, прави чай на самодивите, сипва в кладенеца за причастие и умива очите на слънцето.
Последните капки разлива по устните си.
Сетне, когато светлината напъпи в небето, надвесва се и те целува по сърцето.
Издайнически, по възглавницата има омайничета.

четвъртък, 11 декември 2014 г.

Без точка

Четеш книгата, която не написах, в нощите, в които ме няма по устните ти.
Макар да не отсъствам.
Всички останали 24-часови полунощи са низ след низ страници физика на душата.
И изящната ти редакция на обърканите ми словосъчетания.

В От любов.

На корицата са инициалите ни. Както се подписахме под обета.

Без точка

Като безкрая на книгата ми

петък, 28 ноември 2014 г.

Метаморфоза

Тя е какавида, грее се от собствена си топлина в пашкула, свита в мислите си, възприятията – в нея и извън нея.
Връхлитат я като течение между отворения прозорец на стремежите й и процепа, който е изсякъл в пашкула й с целувката си и невъзможността си още да я сложи на върха на пръстите си, но вече вдигната на пиедестала на мечтите, и да се сътвори с нея.
Тя търпеливо, о, колко надеждно, чака времето, през което крилете й ще пораснат силни, цветни, ще излезе сама оттам, с рошавите си дълги къдрици, през този животворен канал, който направи за нея, за дъха си, да я диша.
За да е възможно раждането й, асистирано от обичта му.
След това метаморфозата им ще бъде, ще се случва на олтара на онзи пиедестал, под телата на саможертвите им, мумифицирани с копринена нишка.
Тя е пеперудената надежда в очите на сбъдването им.

На Ася

На втората улица вляво

Късно саке. 
Гейшите свеждат очи. 
Йероглифи по езика. 

Минутите режат сухожилия. 

Жените с криле пият саке. 
Отвъд. 
С бинтовани китки.

събота, 8 ноември 2014 г.

Есенна соната



 Есента се сипе по ноти,
докосва петолинието на земята,
долавя нежния ромон на листата,
настройва трелите на окъснелите птици,
движи лъка на вятъра по облаците,
забързва стрелките на слънцето
и в бавен танц, също изящна балерина,
пребоядисва дома на лятото
в любимите си краски.

Сетне доволна раздипля полите си
сред дъхавите треви
и пише в дневника си
любовно писмо „До едно лято”. 

За The Sixth Sense Photography /Lazarina Karaivanova/