събота, 7 януари 2017 г.

Посрещане

Снегът затрупа всички стъпки,
по които не дойде до вкъщи.
Бях сложила да къкри чай,
докато си бъбрим топло.
Светнала с Луната,
крача с поглед през снега,
прелитам над преспи и коли
да те срещна там, зад ъгъла.
Чаках час ли, два, после се прибрах,
на Луната й се спеше,
премръзна и протегнатата ми ръка.
Но погледнах пак назад, и пак...
Вкъщи чаят ми горчеше.

Няма коментари:

Публикуване на коментар