Парфюм

Лятото мирише на сладко-солена вода.
Горски шум.
Дъх на рози.
Нощен полъх на море.
Нотка черешово червило.

Ароматът му е капсулиран по дланите, устните ни, мажем го по лицата и телата си.

Уханието се пръсва като заря в очите, става ядро на атомите ни.

Оклепани сме с любов.

Която мирише на лято.

Тайна

Там преваляват мечти.

От време на време тъгата брули листата на дърветата - сълзи къпят тревата.

Суши я повей нежност.

Друг път изпарения от съмнения се стелят над поляната.

Радост завихря пясъка по плажа.

Облаци от усмивки летят като митични същества.

Гърми страстно.

Морето е за влюбени сърфисти.

Винаги грее любов.

Къде е това място?

Сладкарница

Оранжевото ти настроение е най-жадно. Много боза изпи.
Лилавото се мръщи малко - кисела била, ама я изпи и даже още поиска.
Червеното изпи три една след друга и го заболя коремчето, та го поцелувах да му мине.
Жълтото пи бозата със сламка.
Зеленото си подели бозата с оранжевото.
Синьото счупи една чаша, понеже нещо се закачаха с червеното.
Сивото се цупи още, но като гледам тайно ми се усмихва.
Розовото нахално си поиска паста.

Червеното иска да ме целуне...

A lot like ...

Свободата да направиш всичко само заради порива, да си свободен, да изразиш свободата си, да зарадваш, без да мислиш дали ще донесеш и лъч щастие...
Да усетиш въздуха между пръстите си ... Водата, пясъка и всичко в галактиката.
Да кръщаваш звездите, да асоциираш дърветата, да играеш баскетбол като едно време, да превърнеш най-дребното нещо в слънце, да пишеш вълшебни думи, да четеш желания.
"Добро утро", което те кара да летиш. Високо, високо, много над дъгата.
Да я пресечеш все едно си птица, да се оцветиш в цветовете ѝ и да кацнеш на едно ляво рамо, запечатало целувка.
Да се промъкнеш тихо през нощта в сънищата и да ги режисираш - да скриеш всички кошмари и да ги превърнеш в далечно пътуване, в което бръмчат мотори и самолети...
Да разделиш една вишна на две - колкото думи има в "Обичам те", и после да я дадеш цялата.
Да си палав под погледите на всички, които не знаят какво е да ядат филия с целувки. 

love.

Калинка

Цветето с калинката е пред погледа ми, на усмивка разстояние, бързо обаждане, шарена като лятна вечер рокля, яке за нощна прегръдка, затворена врата със забравени отвътре ключове, такси без багаж, полет между размаха на птиците ...

Или пък на няколко секунди сън. В който цветето сънува калинката и калинката цветето, но много по-често първото.

От време на време сънуват заедно - тогава калинката целува цветето и поръсени с любов заспиват, заслепени от изгрева.

На събуждане цветето разтваря прозяващо листенца, докато го гъделичка калинката...

Вселената не прави разлика между 4 дни и 4 милиона години ...

(Робърт Уолър)

... или няколко секунди сън.

Безгрижно

В прегръдките ти се люлеем на хамак на плажа. През отворените прозорци на къщата ни посрещат пердетата, куфарите стоят неотворени, захвърлени на пода в голямата стая, дишат тежко, изплезили катарами- изморени са от пътя. Два самолетни билета отмарят на масата заради часовата разлика.

На терасата има бутилка вода и потна чаша с мохито, ледът се е стопил.

Следобед, жега. Чуват се вълните, птици ...

Слънцето гали океана, лъчите му се провират като език през вълните в страстна целувка. Водата се стопля от нея, закипява от вълнение и се надига да стигне слънцето с прегръдка. При всяка целувка океанните пръсти се заравят в пясъка от удоволствие и се дръпват срамежливо. И пак се протягат и срамуват, повличайки наниз от мидени люспи - като змейска кожа.

Пясъкът е толкова ситен, че е като светещ прашец. Блестиш и блясъкът ти свети в мен.

Едно сияние се люлее на хамака...

Утро

Няколко дни сутринта не беше самотна. Целуваха я по сърцето. Вятърните мелници се бяха смалили...

Сутрин в града ... мъглата леко се е дръпнала в ъглите и се разсейва отегчено. Леко хладно е, точно преди да климатиците да запеят монотонно. Метрото бърза ли бърза, натежаващо от тела и кофеинови пари. Чайките крякат недоспали.
Въздухът трепти в розово, в червено. Лилавото наднича изпод колите като лениво коте. Оранжевите облаци диплят полите си, накъдрени с жълто...
След малко ще пеят нервни клаксони по асфалтовото петолиние, навалицата от стъпки ще помете остатъка от неон, глъчката ще заглуши чайките, жегата бавно ще умори деня ...

Не беше сама.

Жар

Цветът на мълчанието понякога е самотна нощна чаша с розе, тръпчиво и рубинено. Изящно хвърля червени сенки по устните ми. След малко чашата ще е празна от думи и пунктуация. Дотогава рубинът ще е запалил езика ми и ще искам да претопя с него мълчанието в червена тъмнина.

Ще ме обгърне като мараня, трептящо и наситено...

Да се разлея по него, отключено за диалози без думи. Безразсъдно да се оставя да мълви с поглед заклинания, да ме омагьосва с притежателни.

Да запаря като желание, да съм жарка като "обичам те"...

Крещящо мълчание един за друг.

Сълза

Цъфнала вишна в двора на императора. Едно листенце заплака и се отрони към земята, полегна в тревата и захлипа. Малко след това мина тя с тихите си малки ходила и го взе. Сложи го под езика си и отиде да целуне императора.

Извор

Халюциногенно съм препълнена с мечти.

Ежеминутно си вливам любов през очите ти. Миглите ми треперят в безкрайно бълнуване, вените ми туптят в очакване заради дозата, която съм изпила. Ходя пияна от капката надежда, отронила се от устните ти, докато ме целуваше.

Флиртувам с мислите, които посях в душата ти.

Дегизирам се като табу и екстазно политаме без условия в себе си.

Упоена съм, но не и укротена.

Отпий от мен. Мечтите не пресъхват.