"Зависимо окачване"

Причинно-следствените връзки между невроните водят до по-голяма честота на вибрациите при "WMtT" стимулация.
При Т са валидни и комбинация от методи и средства с различен интензитет в зависимост от а и F.
J на получаване и J на отделяне са правопропорционални на t.

November rain ... and July tears

One dream less.
Coming next...

Митология

Умея да се вричам тихомълком в сладкогласни нощи.
Връзвам с усмивки слънчевите плитки на утрините.
Танцувам лекокрило по оперението на залеза.
Измислям пътища през многоточия и въпросителни.
Забърквам фантасмагорични спомени.
Прегръщам маково нежна, до упояване.
Бленувам зъбите на вълк единак.

Не умея бъдещето без.

... но споделям рецепта за митове, сътворени в обичане.

Честит празник,
Дишай от щастието в сърцето ти!

Засищане

Странно с аромат на изумрудено замайващо. Дъхаво на сияен бриз. Хладко мълчаливо, с няколко пипети водослен сок. Солено миден привкус. Черностъклено, отразено в петролените люспи. Пътешества в отраженията на гларусите. Изсмуква спомени с медузени вендузи.

Томително полепва по порите, животински мускусно излъчва жега, глад, хищност до пурпурно. Отклонява пътя на пулса дълбоко в негата на желанието, замъглява с прибоя избухналите зеници, люшва тялото като вълна, настройва го, драскайки с миди по вените.

Притваря с устни накъсаните дихания, гали с пясъчни пръсти раменете, пасажно минава по глезените, усуква се по бедрата в моряшки възел, по корема, плъзва език като разтреперана лунна пътека по гърба, нагоре, до изтръпване.

Впива се в кожата, премаляло от миражи, търкулва се по извивките, хапе полудяло за допирни точки.

Целува възхитено трептенията на ноздрите, учестеното туптене на мускулите.

Потъва в сласт- изкипяло сладко по езика.

Понякога морето е различно.

Квадратно

Квадратът се отваря за сънуване, когато отскочи спиралата в него, опита от крещящо-ядящи мозъчни вибрации.
Тогава духът поема дъх, тялото му трепва сепнато от цветозрения, от клатушкането на оста си, сякаш извадено от вцепенение, но вцепенено. Но продължава съсредоточено отнесено да слуша себе си изпод пищенето на нотите и ... да поглъща усещания.

Издигане из сетивата. Цветовете избуяват като макове, лавандула, рози, лотоси... Преобръщат се, приближават се и се преобличат в точки, криви, отсечки, паралелепипеди... неоново-зелени окръжности...
Цял парад от фигури, от огнехвъргачи на кокили, от танцьори каскадьори, от крила на чайки по миглите.
Пробиват досегашните граници, препускат скоростно навътре до премала.

Нишката отгоре дръпва изведнъж, когато духът е разтворен в световъртежа, за сънища. Чува вече само себе си. Атомно разпадане и събиране в себе си.
С безтегловни длани. Оттласкване от тук.

Там, където иска. Различно паралелно.
Константно неизмеримо общуване.

Първично въображение.

1,30.

(от града, от който имам нужда)

Опровержение

Там

тишината е нежна
усмивката е разлистване

погледът е религия

където

пиеш от чашата ми
танцът е дихание
другостта е муза

има

всичко
това е достатъчно

(бридж за начинаещи)

Desire

Мислено пътешествие до края на света.

Сред майската трева, плясъка на езерото. Сред гонитбата на облаците на върха на планината. Сред светлините на града - танцуващи светулки. Сред сенките на слънцето, цопнали крака във фонтаните. Сред пейките в училищния двор в следобедната жега. Сред пустинята и миражните планети в цифри. Сред селските улици, пълни с ваканция. Сред терасите, усмихнати в сумрака на морето.

Навсякъде.

Като шепот в залезното небе. На размаха на едно желание. Безплътно озоново. В очите на птиците. По клеймото на писмата. Телефонните жици. Лакираните гърбове на влаковете. Доспехите на самолетите.

Всякак.

Без дати.

Сега.

Утопия

Небето беше черно, тъмно, тъмносиньо като лиснато мастило от октоподи в нощното море. Проблясваха само самолети звезди. Луната беше отхапана с равна захапка -разполовена нощна лампа.

Нито един прозорец не светеше. Градът похъркваше. Улиците кротко лежаха, не дишаха прашно, нямаше спринтиращи хартии по тротоарите. Колите бяха наредени като от детска ръка, като бензинови войници. Опити сякаш от собствените си пари, те кротко пъплеха денем по правилник, а привечер се унасяха. Малко по-късно само някоя окъсняла кола минаваше на вечерна проверка и после успокоена заемаше мястото си на паважа.

В този град никой не се буташе, не ръмжеше с ядосан двигател. Непознатите си кимаха -градът бе толкова малък, че всеки познаваше всеки. Сутрин стопанките премитаха чистите улици по навик, по обед ги къпеха от лятната жега, а вечер забравяха за тях, заети да къпят децата си. Работниците не закъсняваха, не се оплакваха. Вечер сговорчиво се подаваха през масата димящи чинии. Никой не закачаше хлапетата по черешите, но и никой не ги бе видял накачулени в зелените им корони.

Издайнически светна тераса и загасна. Другите тераси се ококориха, дрехите по просторите шепнещо се развяха. Балконите обаче внезапно се опомниха и толкова се смутиха от късния час, че за малко да замигат морзово в протест, но любопитството им надделя. Веднага им стана ясно, че нещо става.

Едно момиче се бе облегнало на перилата. Беше сенчесто, едва се виждаше. Тя огледа тъмнината на загасналите лампи, надигна се на пръсти да мерне свирката на локомотива и после вдигна поглед нагоре. Луната махна спящия облак от очите си и освети с лъчи момичето. Небето се избистри и звездите блеснаха в съзвездията си. Неонова пътна карта.

Внезапно се чу ясен като стомана птичи хор. Като глъчка на пазар в клоните. Звучеше отвсякъде. Ту бърз като спешна телеграма, ту протяжен като прозявка. Отдалеч писна птица с глас на мюезин. Сбираше всички. Дърдореше им нещо важно, те млъкваха за момент и пак извисяваха спорно гласове.

Тя слушаше надвикванията им, затворила очи. Преливаха се в мислите й, повличаха ги в песен. Беше спокойна, но и някак развълнувана. Нещо като да знаеш отговора преди въпроса.

Зениците й се уголемиха, свикнали с тъмнината. Момичето вдигна показалец към звездите и те трепнаха. Погали очертанията им като с вълшебна пръчица, все едно правеше последни щрихи по чудноватите геометрии.

После се събу и внимателно се качи на перилата. Изправи се и застина, докато вятърът я дърпаше за пижамата да слезе. Глъчката в листата се укроти внезапно, както бе започнала. Въздухът кристално се наелектризира, пое си дъх и замря. Стана хладно прозрачно. Тя настръхна, а с нея и мислите й.

Правеше го от съвсем малка. Това сега бе продължение на усещанията, които щеше да материализира.

Напрегна се. Зарядът около нея се сгъсти във вакум, прозорците страхливо издрънчаха като при лек трус. Тя задиша насечено, но накъсаните сънища спомени я успокоиха. Не мигаше, вторачена в картата над главата й. Когато се убеди, че я запомнила, затвори очи и звездите се появиха отново, същите, каквито ги бе фотографирала в очите си преди секунди.

После разтвори ръце, опъна ги като тетива, пръстите й бяха разтворени пера. Припомни си чувството след събуждане - то премина по нея, погали настръхналата й кожа и промълви съвсем тихичко в ухото й една единствена дума.

Тя приклекна стартово. Тялото й аха да политне напред, но сякаш се разколеба и чинно се подчини на мускулите. Изведнъж се почувства леко, въздушно пълна с миражи, които претопиха цялото й напрежение в маранята на спомените.

Скочи на един дъх и полетя.

Клоните и зрителите по тях я проследиха ахнали, докато се изгуби високо между съзвездията.

Но тя не се изгуби. Само така изглеждаше.

По действителен случай.

Май

е в пролетно-лятно настроение.

Подскача по ламаринените покриви

с дъждовните си стъпки

и оранжево-лилаво слънце за чадър.

Загръща се с ефирния ветрец,

a после връзва шала си дъга за облаците.

Свирука в ушите на водосточните тръби.

Заслепява сутрешното огледало.

Облизва с нос каймака на кафето.

Тича бос по боядисаните пейки.

Чете вестник наобратно.
Мирише на шепа какао.

Тананика припева на птиците.

От джобовете му се ронят семки.

Вози се без билет на нечия шапка.

Яде сладко за двама.

Вечер.
Се събужда.
За сън.

Рисува.
С пръсти.
Копнежи.

Май се усмихва влюбено от пръв поглед.

Наивност

Не се събирай, пръсни се в тази любов.

Цялостно, с разрушения. Собствените.

Да се напукат мислите от експлозията и да се обелят като варосани с безверие икони в гробница. Отдолу да струи златна благословия.

Черното по клепачите е сянката на заревото.

А по пръстите - барутът, дето има вкус на тръпнещо всичко.

Фитилено тлее дихание по устните.
Подпалени са за скок атрофиралите мускули.

Избухни. Мазохистично. Светът се променя малко трудно, понякога му трябва усмивка наивност на глупаво момиче.

p.s. На Д. за смелостта й да бъде себе си. И за уроците, които уча от нея.