Полет

Разпрегнала съм бесовете,
да литнат високо,
да им се отпусне душата
(голяма душа носят).

Да прорежат очите им
като огньове хоризонта.
Да изпънат крила - мощни,
блеснали като мечта.

И моята душа да отдъхне от бяга,
да я напия с лудост,
с фантазии да я препълня -
извор, от който жадният пие.

Подир това ще ги яхна нагоре,
толкова, че главата ми
без въздух ще се замае,
и ще целуна слънцето.

Bon Jovi

 

Една голяма сбъдната мечта.

Диалог

Той: Усмихваш се. Какво мислиш?
Тя: (смее се) Нищо.
Той: А защо се усмихваш и така ме гледаш?
Тя: Защото съм по-щастлива.

8,15 ч., сряда, в метрото. Бяха зад мен. Не се обърнах да ги видя, не исках да визуализирам разговора. Вярвам, че така може да си говорят всички.

Урок по дишане

Чух, животоспасяващо е в синевата.
Гравитацията протяга пръстите нагоре.
Роша еднопосочните облаци.
Плисва кристално синьо -
огромна въздишка в гърдите.
Изсвистяване на пресекулки
"не-мо-га-за-бо-га".

Неприземяването е метаморфоза, остъргваща душата с най-фината тъга - липсата да "съм".

(от тефтера)

Екзорсизъм

Отричаш ли се?

Проврях се през игленото ухо на баланса
неприлично безстрашна.
По-гъвкава от предразсъдъците,
впримчени около душата.
Останах оголен усет.

Отричаш ли се?

Точат думи там -
при една залиняла слънчева сянка.
Лъчите й ослепяха, горката.
Горката ...

Отричаш ли се?

"Каквото иска нека да ти вземе –
но само не душата, не душата!"*

Изкрещях по усет.

* на Камиче

Отражение

От шепа хапчета не помогна ни едно.
Проявяват се само страничните ми (д)ефекти.

Вия се в собствения ми свят,
спя живеейки,
проницателна съм в очевидното,
помня само измислици,
неразпознавам вкъщи,
превръщам хищник в себе си,
пиша образи под транс,
любопитствам от съпричастност,
споделям с мълчание,
откровена съм и да не ме питат,
размивам се, но съм все по-близо.

Все по-близо и до другото хапче.

Балерина

 Танцът са пулсиращи ноти в

извитите стъпала

напрегнатите прасци

сгъвката на коленете

изтръпналите бедра

стегнатия корем

крехките рамене

изящния гръб.

Танц е повдигането на гърдите

докосването на ръцете 

отмятането на шията

потрепването на ноздрите.

Танцът е вътрешна красота.

Недостатъчност

Съвсем ми е недостатъчно
обичането
мечтаенето
                  писането
                               четенето
       пътуването

Ненасит(е)на съм.

Ще се пренавия столетия назад.
За да запаля кладата.
Кармично ми е повелено.

Усещане

Ръцете ми са също гладко мляко.
Будя угаснали светулки.
Не помнех.  

Пръсти пият кожата ми.
На настървени глътки.
Целувай ръцете ми!
За да ги помня такива.
---------------------------------------------------
След странната седмица ми се прииска да напиша нещо различно, ей така, след като и за мода писах ... 

Реминисценция

Тихото безумие в очите ражда шепотни миражи. Звездите са хапчета за приказки. Изпари се в облак мракът и валя, валяха пеперуди. Обагри се леглото с пръски от дъгата...

Луната слуша увертюра с параходна свирка. Прибоят с басов глас се извисява над скалите. Перата на чайките рисуват стъпки по пясъка - ситнят навътре, навътре в морето. Бризът с вятърничав характер разрушава дневните замъци. Фарът смущава сегиз-тогаз сребърните целувки на делфините. Радостните им перки раждат морска пяна. Мехурчета се пукат в шансонни усмивки...

Шепот.