Навреме

Искам да опитам вишната,
преди някой да я е откраднал.
От сърцето ти.
Или преди да си решил да я затвориш
в буркан за сладко - миналогодишно.
Преди да млъкнеш, неизрекъл
рецептата за щастие.
Преди да си забравил за летния кичур
по гальовните ти пръсти.
Преди да върнеш часовниците
на петлите - влюбените.
Докато не си проспал половинката неделя
и не объркаш петъка със вторник.
Докато не си ме насънувал
в нощите, в които се обичахме.
Докато... не се спънеш в нечия походка
и тя да влезе в крачка с твоята.

Преди навън да се е стъмнило от мъка
и дъждът сълзливо да надраска прозорците.
Със зима.

Сбъдване

Кога ще ми се сбъднеш, любов, отдъхнала от тъжни вечери, безкометно-опашати черни нощи, разтъркала очи от сънища. Да съм сутрешно целуната от слънцето.

Дишаща с пулса му, в пулса му. До мен.
Да ме омагьосаш на приласкана сълза в очите на дъжда - щастливия, и да капя по душата му с цветовете на дъгата.
Да се изливам като звездопад от вълшебства, сбъднали страшните му мисли за признаване.
Огнено да наклада страстта в очите му и нестинарски да танцувам цяла нощ. И в зори да го окова с целувки в желанията ми, докато заспива уморен от усещания.

В понеделник да му подаря преди работа морето, рамкирано в смеха ми. Ще го чакат сърф и една вълна за приключение.
Във вторник да сложа усмивка в джоба му наместо обеден десерт.
В сряда да го унесе дъхът ми с вкус на приказка.
В четвъртък да подгоня с него топката към коша.
В петък да му запазя цяло кино.
В събота да гадаем по очите си мечтите и после да литнем да ги сбъдваме.
В неделя ... ще го оставя сам, нека си почине от обичане. Половин неделя стига. В другата половина ще го рисувам с танци на терасата.

Кога, любов, ще се обричаме?

Лято

Като ме докосваш онемявам като житен клас, натежал от росата. Маково съм цъфнала, червено наркотично. Маранята от ръцете ти гори по мен.
Жегата се протяга като котка над полята и ни пази сянка от есента. Вятърът дреме в краката ни. Щурци хихикат край нас.
Като гальовен следобед се гушиш в пазвата ми. Юнското слънце плажува в пясъчните ни очи. Тревата зелено се е вплела в косата ми и скача палаво към теб, докато се навеждам за целувка. Лилав сок по дрехите ни и петна от морска пяна за доказателство, че сме опитали залеза.
Пръстите ни, оцапани с „искам“ се сплитат в прегръдка.

Политам.

Среща

Ще се нагиздя с макова рокля, червена като залеза, омачкана от прегръдки.
С роса ще пригладя косите си, ще посипя с цветен прашец скулите, ще метна няколко песъчинки на миглите и ще си начервя устните с вишна.
Ще се напарфюмирам с лавандулово лилаво и въздъхнало-влюбена ще се огледам в звездния прозорец. Нетърпелива.
Неволно ще забравя сандалите под леглото и боса ще хукна за среща по никое време.
Пет минути в съня ни.

Адрес

Нощните таксита изпълняват желания - салфетка с адреса или надраскан с химикал номер от вътрешната страна на китката. Точно там, където вените дишат с пулса. Съкровено място за целувка.

Или за някои мисли, в които ти се иска да те няма. Ако не стигнеш до адреса. Виновно ли ти е таксито?

Ако стигнеш, не се оглеждай, нито се ослушвай - винаги има кой да викне "спри". Най-вече страхът ти, който се е измъкнал от багажника на таксито.

Запази салфетката, за да изтриеш пропиляното по грешни адреси време.

И остави целувките за "откри ме" да размажат мастилото по китката ти.

Хубаво е да пристигнеш... в себе си.

Целувка

За момента, когато "добро утро" се целува с "лека нощ". Когато нощта диша бавно, а Лунната соната изшептява в си бемол, когато стрелките застиват в 7-часовия си разкрач ... за миг. Когато пръстите ти са изтръпнали от струнната си тренировка, клепачите ти се притварят от страст по нотите, в копнеж по музика. Когато ехото от мислената ти въздишка се мръщи на всеки грешен тон. Когато краката ти тежат от неизтанцуван танц. Когато се отпускаш на леглото, заключващ поредния си ден. Когато предвиждаш утрешния с цялата инвентаризация - кашон по кашон условности. Когато тихичко поглеждаш към небето с неосъзната усмивка, защото вече спиш.
Тогава като сън пълзя към теб, преоблечена като морско момиче. Тогава, надвесена над тъмното ти тяло, те опитвам нежно с поглед, готова за нощен скок в душата ти. Тогава ще направя мислите ми твои и всички пътешествия наши. Тогава ...

Когато "лека нощ" те е целунало.

Сън

Ще си постеля трева вместо пръст, ще се наметна със слънце, вместо със сянка, за възглавница ще сложа песен, вместо мълчание.

Ще си окача комета за лампа да гони кошмарите.

Ще детронирам всички часовници.

И ще те сънувам завинаги.

Разголване

Събличай страх по страх, докато не остана гола. Изтръгни провисналите им от инат ръкави, скъсай заялите от гняв ципове, откъсни задушаващите яки, сваляй със замах изподраните от лутане панталони, разпори роклите от изсъхнали цветя ...

Сломявай с целувка всяка тревожна съпротива. Гали с вяра ефирните ми надежди. Изтривай с морски пръсти въглените графити на тъгата, скрили очите ми. Остържи с език ръждата по сърцето ми - нека като водопад заструи невинност с кръвна група „щастие”.

Пусни дъха си в мен – да помете мириса от плесенясалата клетка, да обърне наопаки – с червеното навън, летаргичните ми мисли, да стопли премръзналото ми от съмнения „аз”.

Плахо ще се оставя да ме преродиш. Докато на пода паднат покосени всички страхове и не остана срамно гола по въображение. С дъха ти.

Решение

Имам формулата. Защото съм константа в нея.

Пътуване

Котешките стъпки надраскаха стената, по която отпечатах рамената си. Няколко самотни птици пееха. Лист от тетрадка с избелели мисли се подмяташе по тротоара...

На другия край пристигнах с автобус една привечер. Спонтанно, с раница, синя дреха и сандали. Носех книга. И фотоапарат, който не извадих. Бях изминавала разстоянието толкова много пъти мислено, че всичко, което се бе променило от последното ми идване, ми беше като дежа вю. Още като тръгнах все едно се ... връщах. Там, назад, с моята машина на времето.
Бях сама на седалката, боса. Не успях да чета. И да мисля не успях. Не беше ден за мислене, а за спонтанности. Които на другата сутрин ги гледаш, докато спят усмихнати.
Тогава, докато бях залепила чело на прозореца и ме подрусваше пътят, още не знаех. Усетих го по-късно, малко след като слушах една следобедна песен и плаках.
Но в този същия ден, пристигнала, усетих друго. Нещо, което не разбирах. По-късно, да същото "по-късно", щях да си го обясня. Но сега не беше ден за мислене.

Беше последният спонтанен ден между едно дълго пътуване и една следобедна песен.

На другия край опашката на котката се отърка в стената, по която отпечатах рамената си. Няколко птици отлетяха. Листа от тетрадката с избелели мисли прибрах в раницата си, до фотоапарата, който не извадих.