Левитация

Заспиване с усмивка, под която се смее целувка.
Отражение на бял прозорец и слънчеви завивки.
Утрото е съпреживяване - левитация на ума.
Отваря очи с признание, което опитомява.

Местенце

Между ъгълчето отляво и три пръста под скулата, на кутре от трапчинката, нито милиметър повече, два слънчеви лъча са се приютили – превърнали се в лунички.
Щом започне лятото, боязливо се подават, подканяйки се една друга.
Вдигат очи към небето и пият слънчев нектар - да насити зениците им.
За да ги забележи връхчето на езика.

Калиграфско

По ръба на белега, малко след пулса и преди стълбичката,
попива мириса на слънце, завива се изящно нечетливо,
потъмнява при допир, засрамва се от поглед,
настръхва от полъх, трепери ...

"Отвъд представите за греховно и праведно се простира поле. 
Там те очаквам". 
Мевляна Джеляледдин Руми

от една прекрасна книга

p.s. обичам да чета на плажа

Лодка

Една чайка е капитан на лодката в далечината – видях я днес, следобед.
Дали й амулет срещу бури – люспи и кичур коса от самодива, но го отнесъл буря.
Дали й карта – ръчно шарена, но от векове преправяна, изгубила я по пътя.
Дали й аптечка – с илачи и ампула адреналин, но буря го изпила и станала ураган.
Дали й накрая армагана – писмо важно да проводи, но гладна сврака го изяла.
Видях я кацнала на носа на лодката да пее – запомнила написаното по ноти.
Питах се защо не летеше?
Посестримите й рекли, че нищо работа било.

Махна ми за довиждане с едно здраво крило.

Светлина

Една целувка, бяла,
застигна ме на ъгъла.
Валеше дълго, тъмно.
Примижах от светлината.

Премръзнал бе от лицемерие-
малко свое, малко чуждо.
Познал ме в тъмнината.
По една усмивка, бяла.

Може би стояхме дълго.
Може би мълчахме.
Може би валеше.
Преди да се целунем.

Полет

Разпрегнала съм бесовете,
да литнат високо,
да им се отпусне душата
(голяма душа носят).

Да прорежат очите им
като огньове хоризонта.
Да изпънат крила - мощни,
блеснали като мечта.

И моята душа да отдъхне от бяга,
да я напия с лудост,
с фантазии да я препълня -
извор, от който жадният пие.

Подир това ще ги яхна нагоре,
толкова, че главата ми
без въздух ще се замае,
и ще целуна слънцето.

Bon Jovi

 

Една голяма сбъдната мечта.

Диалог

Той: Усмихваш се. Какво мислиш?
Тя: (смее се) Нищо.
Той: А защо се усмихваш и така ме гледаш?
Тя: Защото съм по-щастлива.

8,15 ч., сряда, в метрото. Бяха зад мен. Не се обърнах да ги видя, не исках да визуализирам разговора. Вярвам, че така може да си говорят всички.

Урок по дишане

Чух, животоспасяващо е в синевата.
Гравитацията протяга пръстите нагоре.
Роша еднопосочните облаци.
Плисва кристално синьо -
огромна въздишка в гърдите.
Изсвистяване на пресекулки
"не-мо-га-за-бо-га".

Неприземяването е метаморфоза, остъргваща душата с най-фината тъга - липсата да "съм".

(от тефтера)

Екзорсизъм

Отричаш ли се?

Проврях се през игленото ухо на баланса
неприлично безстрашна.
По-гъвкава от предразсъдъците,
впримчени около душата.
Останах оголен усет.

Отричаш ли се?

Точат думи там -
при една залиняла слънчева сянка.
Лъчите й ослепяха, горката.
Горката ...

Отричаш ли се?

"Каквото иска нека да ти вземе –
но само не душата, не душата!"*

Изкрещях по усет.

* на Камиче