Начисто

Ела, да забравим спомена.
Ще измислим нов -
по-светъл, по-цветен, 
по-слънчев, по-летен. 
Не тъй крехък, не тъй тъжен, 
не тъй нащърбен, не тъй недоизречен.
Ела, да докоснем косите на житата, 
да пием дъжда, да разрошим вятъра.
Ела си в сърцето ми, 
сякаш не си си тръгвал никога,
сякаш не си наръфвал аортата му с острите си думи, 
сякаш не си го колабирал с мълчание.
Ела си в стиха ми, 
за да не са само безцелни букви, многоточия, въпросителни.
Ела, лей любов в душата ми, 
сякаш още я има, сякаш още е моя, сякаш още е твоя.
Ела.
Нека забравим.